Unknown - index1

И това е само началото. Тук е един цял свят, пълен с неща, които ние няма да притежаваме. Те просто трябва да влязат в някой магазин и да купят вещи, които в нашия свят ще бъда безценни, когато всички там са изгубили способностите си. Те ще могат да пренасят технологии през портала. Каин ще бъде единственият източник на онова, от което хората се нуждаят за оцеляването си, а и само той ще притежава оръжията, с които да поддържа установения ред.

– Добре, но мислиш ли, че теорията за портала е правилна? Може ли наистина да се пренасят вещи обратно в твоя свят?

– Предполагам Радел Каин си има причини да вярва, че е така.

Алекс седна на ръба на леглото.

– Чух те да използваш един израз… Добри духове.

– Да, в тежки ситуации…

Алекс облегна лакти на коленете си и хвана с ръце главата си.

– Добри духове, те искат портал, за да изнасят оръжия в друг свят.

– Някакви идеи?

– Да, да извикаме Отряда за борба с тероризма.

– Кого?

– Забрави. – Алекс махна с ръка, осъзнал глупостта на забележката си. – Но това пак не обяснява за какво съм им аз. Та аз дори не съм и чувал за такъв портал. Как бих могъл да им помогна? Какво си мислят, че мога да направя за тях?

– Ти си Рал. При това Рал, който се споменава специално в Закона на деветките. А Рал е този, създал портала. Мисля, че ако просто можеха да открият портала и да го използват, те щяха да са го направили отдавна. И след като не са, значи не могат. По някаква причина те се нуждаят от теб.

– Наистина ли смяташ, че те очакват аз да им отворя този портал? Мислиш, че вярват, че съм способен на това?

Джакс изпусна дълга въздишка.

– Не знам, Алекс. Имаш ли по-добро обяснение?

– Май не.

– И сега какво?

Той отиде до бюрото и взе един от двата телефона, които беше купил предишната вечер.

– Мисля да се обадя на господин Фентън, адвоката, който движи нещата със земята. Може да се наложи да отидем до Бостън, да уредим въпроса със собствеността и после да отидем в Мейн, за да видим с очите си за какво става дума.

– Съгласна съм. Това е единствената ни следа за момента.

45

АЛЕКС НАБРА НОМЕРА.

– Ще го включа на високоговорител, за да чуваш и ти – каза той на Джакс.

– „Ланкастър, Бъкман и Фентън“. Фентън на телефона.

– Господин Фентън, здравейте. Александър Рал се обажда.

– Господин Рал, толкова се радвам да ви чуя. – Човекът звучеше напълно искрен. – Бях започнал да се тревожа. Всичко наред ли е? Искам да кажа, мина повече от седмица, откакто казахте, че ще се обадите. Вече започвах да се безпокоя.

Алекс нямаше представа, че е прекарал толкова дълго в „Майката на розите“.

– Извинете ме. Бях ангажиран с някои неща за известно време, но сега съм свободен.

– Радвам се да го чуя. Гледах по новините за пожара при вас, в „Майката на розите“. Знаете ли нещо по въпроса?

Алекс не беше сигурен дали трябва да говори по въпроса, затова реши да не навлиза в никакви подробности.

– Отчасти. Защо питате?

– Ами, работата е там, че моят съдружник, господин Бъкман, излезе в болнични преди време. Според лекаря му вероятно е преживял някакъв душевен срив, в резултат на което изпадна в остра психоза. Не успяха да открият причината, затова го изпратиха на лечение в „Майката на розите“. Предполагам защото специализират в тази област. Това е частна болница, в която му се осигуряват специализирана помощ и лечение.

Устата на Алекс пресъхна.

– Лечение, казвате. Знаете ли името на лекуващия лекар?

– Да, някой си доктор Хофман. Просто се чудех дали не знаете нещо повече за пожара.

Знаете колко ненадеждни могат да бъдат източниците на информация в днешно време. Досега не успях да науча никакви подробности относно състоянието на господин Бъкман. Нямам представа дали е добре. В репортажа по телевизията казаха, че голям брой пациенти загинали в пожара, предимно тези, настанени на деветия етаж. Именно там беше и господин Бъкман.

Алекс и Джакс се спогледаха.

– Ужасно съжалявам. Майка ми загина в пожара в болницата. Тя беше на деветия етаж.

– Мили боже. – Той замълча за момент. – Толкова съжалявам. Не знаех. Приемете най-искрените ми съболезнования, господин Рал.

– Благодаря.

– Спомням си много добре, че майка ви нямаше право да поеме правото на ползване над земята, защото се разболя, но нямах представа, че е била настанена в „Майката на розите“. Какво странно съвпадение, господин Бъкман да се озове в същата болница и на същия етаж.

– Наистина, какво съвпадение.