Unknown - index1

44

С ЕДИН ПРЪСТ АЛЕКС ОТКРЕХНА пердето на прозореца едва-едва, колкото да успее да надзърне навън, и започна да оглежда за нещо нередно. Беше мрачен, сив ден, но не валеше. Черокито беше паркирано точно пред стаята им. Той не забеляза никой подозрителен на паркинга. Напомни си, че и д-р Хофман, сестрите и служителите в „Майката на розите“ не бяха изглеждали подозрително. Не всички от тях приличаха на пирати.

Алекс беше напълно буден, по-буден от всякога, за пръв път от дни насам. Не можеше да прецени колко точно дни са минали, но знаеше, че цялото премеждие в „Майката на розите“ едва ли е продължило повече от няколко дни. Част от събитията му се струваха нереални. Трудно му беше да приеме, че са загинали толкова много хора… че е убил толкова много хора. Все едно излизаше от дълъг, мрачен сън, изпълнен с безкраен ужас.

Изпита най-дълбоко съпричастие към майка си заради всичките тези години, през които бе захвърлена там, погребана жива в онзи ад. Натъжи се, че тя така и не успя да се измъкне от потресаващата си самота, че не получи шанса да изживее живота си. Сърцето му се изпълни с болка и гняв, че някакви хора от друг свят са дошли, за да й причинят това – откраднаха й живота, а накрая я и убиха.

Но най-лошото в този кошмар беше да види Джакс, увиснала там, на тръбата в банята на „Майката на розите“, как се бори за всяка глътка въздух, потопена в ужаса на безмилостните изтезания, на които я бяха подложили. Спомни си какво изпита, когато си помисли, че в крайна сметка тя ще се задуши, увиснала там, сама, както многото други преди нея, попаднали в лапите на Вендис.

Сега, след дванайсет часа сън, ефектът от лекарствата беше напълно изчезнал. Кошмарът беше свършил – поне засега. Джакс също като че ли се бе възстановила напълно. Думи не му стигаха да опише облекчението си да види очите й отново ярки и живи. По тялото й се виждаха синини и рани, но беше жива. Само това бе от значение.

Чу последния звук от източващата се вана и след минути тя излезе от банята, облечена в чисти джинси и червена блуза.

Изглеждаше зашеметяващо в тези цветове, в комбинация с русата й коса, дори и мокра. Тя я подсуши с хавлия.

Алекс посочи към малкия хладилник под плота.

– Искаш ли да хапнеш нещо?

– Не, не сега. Предпочитам да тръгваме, после ще ям.

Тя продължи да търка косата си.

– Можеш да използваш сешоар, ще изсъхне доста по-бързо.

– Да използвам какво? – Тя го погледна неразбиращо.

– Ето, нека ти покажа – усмихна се Алекс.

Заведе я в банята, взе сешоара от стойката. Включи го на най-високата степен и насочи струята въздух към косата й за момент, после го изключи.

– Видя ли?

– Това е невероятно – възкликна тя и взе сешоара от ръката му, за да го огледа. – Аз мога да правя нещо подобно с магия, но магията не работи тук. Не предполагах, че имате същата технология.

Тя му подаде обратно уреда.

– Направи го пак.

Алекс го включи и насочи струята топъл въздух към косата й. Тя се обърна с гръб и го остави да суши дългата й коса, спускаща се на вълни по гърба й. Когато приключиха, тя се обърна и го огледа.

– Ти как така си чист?

– Взех душ, докато ти спеше.

– О – каза тя на излизане от банята, – мисля, че се разбрахме, че дамите са с предимство.

– Аз винаги печеля – усмихна се Алекс. – Дори и с цената на нарушаване на правилата.

Тя го дари с многозначителна усмивка.

– Радвам се, че успяваш.

– Как се чувстваш?

– Като чисто нова.

– Е, изглеждаш по-красива от всякога.

– Ти също. – Тя отново се усмихна.

– Щом вече си по-добре, бих искал да получа някои отговори – каза Алекс със сериозен тон. – Преди засадата и изгасването на светлините майка ми спомена, че през цялото време са я питали за портала. При споменаването на тази дума – портал – ти каза, че си се досетила какво искат.

Тя кимна.

– Искат портала.

Алекс разкриви лице.

– Това го схванах. Но какво означава?

– Ами – подхвана тя, докато сгъваше и прибираше мръсните си дрехи в сака, който бяха купили от мола, – помниш ли, като ти казах, че съм се опитала да занеса в моя свят картината, която ти ми подари, за да я покажа на сънародниците си?

– Да, и по време на пътуването ти нататък картината просто изчезнала. Каза, че не знаеш какво точно се е случило, но че това било потвърждение на подозренията, че нищо от този свят не може да бъде пренасяно в твоя.

– Е, след като е така, защо тогава хората успяват да проникнат от там тук? Защо Радел Каин праща толкова много хора, при това не от вчера, в твоя свят? Защо ще искат нещо, ако не могат да го отнесат със себе си обратно?