Unknown - index1

При всички положения близостта на глока му действаше успокояващо. След схватката на задната седалка на джипа му Алекс не се поколеба да измъкне пистолета изпод седалката. Успокояващо бе да знае, че му е подръка. Зарече се, че следващия път, когато се появеше пришълец от друг свят, той ще бъде готов. Досега бяха извадили късмет и оцеляха в няколко изненадващи нападения. Той не искаше повече да бъдат сварени неподготвени.

На касата Алекс поиска от касиера два от изложените зад гърба му мобилни телефони с предплатено време за разговори. Плати с една от стодоларовите банкноти, с които преди това Седрик Вендис бе купил шестте му картини.

Изглеждаше като че ли цяла вечност бе минала оттогава, или по-скоро като че ли се бе случило в друг живот. А може би наистина беше така.

Когато се върна при стаята, той почука с уговорения сигнал, за да знае Джакс, че е той. Завари я седнала с кръстосани крака на ръба на леглото, вперила поглед в телевизора. Течеше някакво токшоу.

– Какво правиш? – попита той, като остави торбите с покупките на малката масичка.

Джакс го изгледа доста тревожно.

– Видях такова там, където ни държаха. Заради лекарствата тогава не обърнах особено внимание. Това тук е същото, точно като в дома на лудите. Видях бутон, на който пише „вкл.“, и го натиснах. И ето – тя посочи с пръст, – появиха се тези картини.

Според Алекс да има телевизор в „дома на лудите“ беше съвсем уместно.

Водещият се умилкваше на някаква актриса, която си мислеше, че е невероятна, само защото се е родила красива и умее да чете написани от други хора реплики. Странно беше какво хората приемат като достойно за хвалебствия.

– Защо гледаш това?

Джакс отново вдигна поглед. Беше толкова сънена, че едва държеше очите си отворени.

– Това е точно като да гледаш друг свят през огледало – посочи тя към телевизора. – Исках да го видиш и ти.

– Аз и преди съм гледал телевизия. – Алекс го изключи. – Да не би да искаш да кажеш, че си ме виждала по същия начин онзи път, за който ми разказа, докато съм бил в ателието?

Тя се замисли.

– Не, не точно, образите не са толкова ясни, но в много отношения е същото. Останах изумена, когато видях това.

Погледът й се отнесе.

– Това… напомни ми за дома.

Едва тогава Алекс разбра.

Свали сакото си и за пръв път сега, когато най-накрая бяха на светло, видя подгизналия от засъхваща кръв ръкав на ризата си.

Джакс потупа леглото до себе си.

– Ела, седни.

Тя използва ножа си, за да среже и отдели ръкава от ризата. След като ризата беше махната, тя разпори по дължина ръкава и му помогна да го отлепи от кожата си. На път към банята, за да измие раната, той пусна резето на външната врата.

Все така сънена, Джакс го последва в банята и му помогна да свали превръзката, която беше поставила на раната му. Загрижеността за него сякаш й даваше нови сили. Като държеше ръката му над умивалника, тя отми кръвта и после много внимателно започна да почиства раната.

Миенето пробуди болката и възобнови кървенето. Алекс стисна очи, за да преодолее болката.

Когато най-после видя раната, той изруга под мустак. Замисли се дали наистина да не отиде в някое спешно отделение. Все пак се отказа.

– Ето – каза той, – сложи от този антибиотик в раната.

– Взе ли игла и конци? – попита тя, докато поръсваше раната с кафеникавата течност. Щипеше ужасно.

– Взех нещо по-добро – каза той, като отвори опаковката на суперлепилото.

– Какво имаш предвид? – попита тя, докато попиваше раната с хавлиена кърпа, след като кървенето беше спряло.

– Просто задръж прореза затворен и ще ти покажа.

Тя направи както той й каза, като с две ръце внимателно подравни двата ръба на раната. С два пръста Алекс притисна здраво разреза. После стисна между палеца и безименния си пръст тубичката с лепилото и нанесе дебел слой по цялата дължина на прореза. Повтори на местата, където затварянето не бе съвсем плътно, и накрая сложи още от лепилото по цялата рана.

– Какво правиш? – попита Джакс изумена.

– Суперлепило.

– Суперлепило?

От устата й това прозвуча като екзотична, чужда дума.

– Да, доброто старо суперлепило. Залепва кожата за секунди. Вече се използва и в хирургията.

Той изчака още няколко минути за всеки случай, после пусна раната. Дълбокият прорез остана здраво затворен.

– Виждаш ли? По-лесно е от шиенето.

Тя внимателно докосна раната с пръст.

– Аз пък си мисля, че ти си едно голямо бебе, което го е страх от няколко шева на ръката.