Unknown - index1

– Просто го бинтовай, ако обичаш.

Джакс посрещна раздразнението му с усмивка и уви бинта около ръката му стегнато – нямаше вяра на това лепило. След това уви отгоре и еластичен бинт с цвета на кожата. Когато тя свърши, той раздвижи ръка, за да провери как се чувства.

Превръзката не беше много стегната, достатъчно, за да държи раната и да я пази от замърсяване.

Видял как очите й едва се крепят отворени, той я поведе обратно към стаята. Отгърна завивката на леглото й и извади от миниатюрния гардероб допълнителна възглавница, защото предвидените две на леглото бяха съвсем тънички. Джакс седна на ръба, изсули единия си ботуш.

– Видя ли? Има вана, истинска вана.

Алекс се усмихна на удивлението й.

– Утре ще хвърлим ези-тура, да видим кой ще я ползва първи.

Тя му хвърли поглед с крайчеца на окото си.

– Майка ти не те ли е учила, че дамите са с предимство?

– Май важните неща в моя и в твоя свят все пак съвпадат.

Тя видя как усмивката му изчезва.

– Съжалявам – рече му.

Алекс кимна.

– Знам. Аз също. Де да… все пак ни помогна, когато имахме нужда от нея. Ако не беше тя, можеше да ни хванат.

Джакс кимна. Качи крак върху коляното си, за да свали и другия ботуш.

– Събуди ме на зазоряване.

– Искам да си отпочинеш, Джакс. Ако не си починеш хубаво сега, ще стане по-лошо. Засега тук сме в безопасност.

Тя се взря в очите му за момент.

– Знам, но ние трябва… трябва… – Тя примижа, напрегна мисълта си. – Нещо…

– Трябва мисълта ти да е бистра, в противен случай край с нас. Ти беше тази, която разбра какво искат онези.

– Портала – промърмори Джакс, когато очите й вече се затваряха. Ботушът й бе само наполовина събут. Беше твърде изтощена да довърши започнатото.

Алекс й помогна и я положи на леглото. Покри я.

– Платил съм за две нощи, така че да не се налага утре да бързаме с тръгването. Закачих и табелката да не ни безпокоят на вратата. Можем да спим докогато си искаме и да тръгнем, когато сме готови. Имаш нужда от почивка.

– Но…

Той коленичи до леглото, вперил поглед в полузатворените й кафяви очи.

– Нуждая се от теб, Джакс. Нужна си ми отпочинала и готова за действие.

Тя се пресегна и сложи ръка на бузата му.

– Благодаря ти, Алекс – за всичко. Ти също трябва да поспиш.

– Знам. Мисля, че тук сме в безопасност. Сега спи и си възвръщай силите.

– Не искам да спра да те гледам – прошепна тя. – Олеква ми, като знам, че си в безопасност. Толкова се безпокоях за теб…

Алекс я погали по косата и се усмихна. После се наведе и нежно я целуна. Усещането от допира на устните й беше по-хубаво, отколкото си го бе представял. Ръката й леко докосна тила му, докато тя отвръщаше на нежната целувка. Това беше момент на мълчалива радост, който говореше по-силно от всички думи колко щастливи са един с друг до себе си, в безопасност.

Докато се изправяше, за да отиде при другото легло, тя тихичко го извика по име. Той се извърна и отново коленичи до леглото й.

– Какво има?

– Алекс… толкова ме беше страх на онова място.

– Знам. И аз се изплаших за теб.

– Мислех, че ще умра сама като многото други, до които Вендис се беше добрал. Помислих си, че това е краят на живота ми. – Очите й се наляха със сълзи. – Бях ужасно изплашена. Болеше ужасно и адски ме беше страх. Толкова далеч от дома… Не знам дали някога ще го видя пак. Чувствам се така самотна.

Алекс я стисна леко за ръката.

– Знам.

Той тръгна да се изправя, но тя го дръпна за ръката.

– Алекс, ще легнеш ли при мен, за да не съм сама през нощта? Просто легни до мен, става ли?

Той се усмихна.

– Разбира се.

Изрита обувките си, загаси лампата и се пъхна в леглото до нея. Оправи отгоре им завивката. Джакс се сгуши в него.

– Ще ме прегърнеш ли? Моля те, просто ме прегърни.

Алекс не каза нищо. Не беше сигурен как ще прозвучи гласът му и не се осмели да го използва. Беше готов на всичко, на абсолютно всичко, за да може да я прегърне.

Плъзна едната си ръка под нея и тя положи глава на рамото му. С другата си ръка той нежно приглади косата й.

Дори тя да бе усетила как лудешки бие сърцето му, не го показа с нищо.

Алекс я целуна по главата.

– Приятни сънища.

Дишането й се забави и нормализира почти мигновено. Заспа за секунди.

Той се взря в тъмния таван, не искаше да заспи, да не би да пропусне този момент на пълно блаженство, докато държеше Джакс в прегръдките си. Не успя да издържи дълго, преди да се унесе в сън. През цялото време в мислите му беше тази скъпоценна жена, която лежеше толкова близо до него, в безопасност – поне за момента.