Unknown - index1

На Алекс му призля от поредната касапница. Що за тежка, отвратителна задача.

Когато съпротивата на мъжа отслабна, Джакс започна да изрязва с ножа си символи по челото му. Тя дори не го изчака да умре. Докато изписваше линиите върху плътта му, онзи успя да изгъргори проклятие по неин адрес.

Алекс насочи вниманието си към изваждането на колата от тревата и връщането й обратно на пътя, преди някой да е дошъл да провери какво става. С всичките тези полицейски коли в района опасността беше напълно реална. Той не видя какво точно направи Джакс, но съпроводените с гъргорене ругатни затихнаха в приглушени гърлени стонове.

Изведнъж насред хъркащите звуци в джипа настана тишина. Един поглед към пространството между седалките потвърди подозренията му: онзи беше изчезнал заедно с всичката кръв.

Джакс отрони тежка въздишка и се отпусна обратно на предната седалка. Тя стисна гърлото си с длани и се изкашля.

– Добри духове, как само болеше – с хриптене прошепна тя.

Алекс вече се носеше с пълна скорост напред.

– Спри! – изведнъж извика тя. – Спри джипа веднага!

Изненадан от изкрещяната заповед, Алекс скочи върху спирачките. Черокито закова със занасяне. Алекс отби встрани и спря върху посипана с фин чакъл отбивка за паркиране.

– Какво? Какво има?

– Аз съм пълен идиот! – извика Джакс.

– За какво говориш?

Джакс посегна нагоре, сграбчи огледалото за обратно виждане и като го завъртя, го отскубна от предното стъкло.

– Какво правиш?!

– Спасявам ни живота. – Тя рязко отвори вратата и захвърли огледалото в храстите.

После вдигна от пода сребърния нож и с топчето на дръжката му удари с всичка сила страничното огледало на вратата на джипа. Стъклото се счупи, оформяйки паяжина от пукнатини. Тя продължи да удря, докато парченцата изпопадаха на земята и от огледалото остана празна пластмасова черупка със стърчащ кабел в основата. Тя тичешком отиде от другата страна на джипа и повтори процедурата и с другото огледало. Приключила с това, заобиколи обратно и си седна на мястото.

– Да тръгваме – каза, като затръшна след себе си вратата. – Трябва да се махнем от това място, където последно са ни видели. Давай, тръгвай!

Алекс погледна през рамо и рязко пусна съединителя, гумите превъртяха върху чакъла, преди черокито да се върне на пътя.

– Мислиш, че са ни открили в огледалата ли?

– Как иначе? – Тя се отпусна назад в седалката, намести удобно врата си.

Алекс се обърна да провери да не ги следят. Видя едър мъж с кожен елек, който тичаше след колата по чакъла отстрани покрай пътя. Обзе го хладен ужас, когато осъзна, че поредният нападател е пристигнал на този свят на абсолютно същото място, където само допреди секунди беше паркиран джипът. Спомни си, че преди време Джакс му спомена, че пришълците обикновено идват по двойки. Това явно беше партньорът на мъжа, когото току-що бяха убили и изпратили обратно в другия свят.

Алекс настъпи газта. Когато отново погледна назад, вече бяха твърде далеч, за да може да види онзи. Той никога нямаше да успее да ги последва пеша. Алекс въздъхна с облекчение. Стисна по-здраво волана, като се опитваше да спре треперенето на ръцете си. Джакс също проследи с поглед изчезващия в далечината мъж, след което се извърна към Алекс и го погледна с крайчеца на окото си, сякаш питаше дали сега вече е схванал нещата.

– Беше на косъм – призна той, – но как да карам без огледала?

– Предпочиташ да возиш още пътници от моя свят на задната седалка ли?

– Май не – призна той и я погледна. – Добре ли си, Джакс?

– Мисля, че ще съм съвсем добре, след като поспя малко. – Челото й се сбръчка, докато се бореше с напиращите сълзи и разтриваше мускулите на врата си.

– Затвори си очите – нежно й каза той. – Ще те събудя, когато намеря стая за през нощта. Дотогава поспи.

Тя не отговори. Алекс не разбра дали защото заспа мигновено, или защото изгуби съзнание.

Пак погледна през рамо. Пътят зад тях беше пуст. Това не го успокои особено.

43

АЛЕКС СЕ НАКЛОНИ ЛЕКО НА ЕДНА СТРАНА, като се опитваше да балансира тежестта на Джакс с дясната си ръка и хълбок, докато с лявата си, пронизвана от болка, отключваше вратата. В замаяното си, граничещо с несвяст състояние Джакс всячески се стараеше да се задържи в изправено положение, но краката й непрекъснато поддаваха, което караше ръката на Алекс да се отдръпва от ключалката. Най-после успя да завърти ключа. Вратата се отвори.

След като влязоха, Алекс я затвори с крак, вдигна Джакс на ръце и я пренесе във вътрешността на стаята, като следваше протритата пътека върху бежовия мокет. В това положение ранената му ръка го болеше, но реши, че така ще да е по-лесно, отколкото да я вдига от пода, ако тя напълно изгуби съзнание.