Unknown - index1

– Колко зле е?

– Тъмно е и не мога да преценя – призна тя. – Но недей да си мислиш лоши работи. Можеш ли да си движиш пръстите?

Алекс опита.

– Да.

– Тогава си добре. Щом ръката ти се движи, не може да е толкова зле.

– Благодаря – сковано отвърна той. – Не разбирам защо се опитваше да ме убие. Ако съм мъртъв, не могат да получат информацията, от която се нуждаят.

– Не се опитваше да те убие, а да те хване. Ако е искал да те убие, да го е направил, струва ми се.

– Е, на мен пък определено ми изглеждаше, че иска да ме убие.

Тя само се усмихна и дооправи превръзката на ръката му. На Алекс му харесваше усещането тя да се грижи за него. Това го караше да се чувства спокоен, даваше му надежда, че всичко ще бъде наред.

– Никога не позволявам на друг да използва ножа ми. – Тя внимателно взе ножа от ръката му. – Не и този.

На слабата светлина на лампата в джипа Алекс видя, че е хванал ножа с изкусната гравюра върху сребърната дръжка. Сега и тя беше покрита с кръв.

– Положението беше критично – рече Алекс. – Надявам се да можеш да направиш изключение от правилото си?

– Ами – отвърна тя, като хвърли поглед към мъртвия мъж. – Предполагам, че този път бих могла да направя изключение.

Тя приглади назад падналия върху челото му кичур коса със загрижено, нежно изражение. На лицето й изгря онази много специална усмивка, която пазеше само за него. Докосването на ръката й до бузата му придаде по-обнадеждаващ вид на всичко.

– Като се има предвид кой е използвал този нож – нежно каза тя, – предполагам, че всичко е наред. Можеш да го използваш винаги когато пожелаеш.

– Мисля, че ще повърна. – Алекс се олюля, както беше на колене.

– Моля те, обърни се нататък. Трябва да изпратя този мъж обратно в моя свят.

Алекс се готвеше да й каже да не се безпокои за това и че просто можеха да тръгват и да го оставят. Но когато съзнанието му заработи отново, осъзна, че никак не би било добре да оставят тялото на един мъртвец да лежи насред улицата. Наоколо имаше толкова много хора, че мъжът щеше да бъде открит съвсем скоро. Алекс различаваше фигури на хора в мрака. За щастие те не бяха видели схватката.

Труповете, които бяха останали след тях в „Майката на розите“, щяха да изгорят. Нямаше да има много доказателства за онова, което наистина се беше случило. Но ако оставеха тялото на този мъж на улицата, това щеше да изглежда като убийство и щеше да повдигне много въпроси.

Докато стигне до заключението, че Джакс е права, санитарят вече беше изчезнал. А ножът й беше изчистен до блясък.

– Хайде. – Джакс го прихвана под здравата ръка, за да му помогне да се изправи. – Да се махаме от тук, преди да се е появило някое от приятелчетата му.

Алекс вече идваше на себе си. Той помогна на Джакс да се качи в джипа. Притокът на адреналин, изглежда, беше осигурил и на двама им моментен прилив на сила. Алекс нямаше представа колко дълго би траял той. Изтича от другата страна на колата и скочи вътре.

Когато завъртя стартера и джипът не запали, той не се изненада ни най-малко. Завъртането на ключа беше по-скоро символичен опит. Не беше очаквал, че ще успее да запали. Просто така беше устроен светът. Изглежда, че по някаква причина нещата не работеха точно когато човек имаше най-голяма нужда от тях.

За щастие беше подготвен за тази вероятност. Беше паркирал на хълм, в горния край на улицата, така че никой да не може да паркира пред него и да препречи пътя му.

Завъртя гумите встрани от тротоара и натисна съединителя. Черокито тръгна надолу, набирайки скорост. Когато настъпи точният момент, той пусна съединителя. Двигателят превъртя и запърпори. Беше успял да запали с минимални усилия, но сега повече от всякога беше решен непременно да я поправи при първа възможност.

Алекс караше бавно надолу по хълма през жилищния квартал. Нямаше коли, но беше пълно с хора. От време на време, без да гледат къде вървят, на улицата изскачаха хора по пижами и нощници. В тъмнината беше трудно да ги види всичките. Алекс внимателно се оглеждаше дали някой от персонала не ги преследваше.

Когато зави надясно по Шестнайсета улица, трафикът се движеше бавно, спираше често заради колите на Бърза помощ. Пожарните, линейките и полицейските коли се движеха през мрака с бясна скорост по посока на болницата.

Алекс остана в дясното платно плътно до тротоара и спираше при преминаването на всяка от тях. Не искаше да бъде спиран от полицията и да му се налага да отговаря на каквито и да е въпроси. В този момент не знаеше какво би могъл да им каже защо е тук по това време на нощта. Не можеше да обясни, че е бил на посещение при майка си – не и посред нощ.