Unknown - index1

Алекс се изправи на пръсти и размаха ръка, за да привлече вниманието им. Съобрази, че няма да го разпознаят на трептящата светлина от пламъците и ще обърнат внимание само на бялата му престилка. Щом насочиха вниманието си към него, той бързо посочи встрани от болницата.

– Те са там! – изкрещя той. – Отидоха нататък!

Хитростта му свърши работа. Двамата мъже завиха в посоката, която той им беше посочил.

– Това беше доста рисково – повдигна вежди Джакс.

– Не толкова, колкото ако ни бяха хванали.

Когато стигнаха до металната входна врата, той леко я дръпна. Беше заключена. Започна да пробва ключовете един по един, тъй като не знаеше дали Хенри е имал ключ за външната врата. Четвъртият ключ стана.

Алекс спря, колкото да погледне през рамо към Джакс.

Тя отвърна на погледа му.

– Няма да остана да чакам тук – каза тя, преди той да е успял да го предложи. – Побързай. Да вземем онова, от което имаш нужда, и да се махаме, преди онези мъже да са ни открили.

Алекс отвори вратата точно толкова, колкото двамата да се шмугнат вътре. По-нататък по коридора, леко встрани, мъждукаше аварийна акумулаторна лампа. Знакът за изход над вратата зад тях светеше и хвърляше зловещ червеникав отблясък върху коридора, но поне им осигуряваше някаква светлина, на която да виждат. Внезапната тишина, която ги обгърна вътре, беше изнервяща.

Алекс усети миризма на газ.

Хвърли поглед надолу по тъмния коридор, в края на който знаеше, че се намират кухните, но не успя да види нищо.

– Трябва да са оставили отворена газовата инсталация – прошепна той на Джакс.

– Какво следва от това?

Той я погледна и осъзна, че тя няма как да знае какво има предвид. Също така си даде сметка и за силното въздействие на лекарствата върху организма му. Докато вървеше през слабо осветеното помещение към металния детектор, й обясни:

– Природният газ се използва в кухните, във фурните и печките, за да създава огън. Силно запалим е. Ако не е контролиран и достатъчно количество от него навлезе във въздуха, може лесно да избухне.

– Тогава трябва веднага да се махаме от тук.

– Права си. Но преди това трябва да си взема ключовете.

Джакс заобиколи металния детектор и застана да чака до бюрото, където обикновено седеше Дорийн, докато Алекс обикаляше пипнешком в мрака и накрая успя да намери масата до стената. Опипа плота и напипа самотна пластмасова купичка. Обходи я с пръсти отвътре и за огромно облекчение установи, че ключовете, заедно с джобното му ножче, все още са там.

– Намерих ги.

– Алекс!

Той се завъртя и видя силуета на Дуейн очертан на фона на червената светлина на изхода. Мъжът излезе от мрака, размахал полицейска палка. В момента, в който Алекс приклекна, Джакс дръпна синята химикалка от папката, към която беше закачена, и скъса връвта.

Преди Алекс да е успял да клекне докрай, за да избегне удара на палката, Джакс заби химикалката три пъти един след друг в гърлото на пазача. Онзи изкрещя и вдигна ръце към гърлото си, докато едновременно с това се обръщаше да я нападне. Това беше грешка. В момента, в който той вдигна палката, Джакс му избоде очите с две светкавични мушкания. Преди да успее да изкрещи, Алекс го нападна изотзад. Той хвана мъжа за челюстта и я изви с цялата си сила, докато не чу противното хрущене на костта и сухожилията. Остави отпуснатото тяло на Дуейн да се свлече на пода.

– Защо не използва ножа? – попита я той, когато тя пусна окървавената химикалка на пода.

Тя изглеждаше готова да избухне в сълзи.

– Пръстите ми са вкочанени. Не вършат много добра работа. – Тя направи неопределен жест. – Трябва да съм изпуснала ножа някъде.

Алекс я хвана през кръста, щом видя, че тя залита.

– Всичко е наред. Ще можеш да си починеш, щом стигнем до джипа. Като поспиш и действието на медикаментите премине, ще се чувстваш по-добре.

– Не съм сигурна, че ще се справя, Алекс.

– Разбира се, че ще се справиш. Ще ти помогна. – Опита се да звучи по-уверено, отколкото се чувстваше.

– Чух, че споменаха, че Дуейн чака Юри, за да го пусне да влезе.

– И аз го чух – кимна Алекс. – Намерих ключовете. Да се махаме, преди Юри да се е появил или преди всичко да е хвръкнало във въздуха. Направихме каквото можахме.

41

ДОКАТО АЛЕКС БЪРЗАШЕ С ДЖАКС по тротоара, в нощта се носеше вой на сирени. Десетина коли на Бърза помощ се бяха събрали около „Майката на розите“. Червеникавооранжевите отблясъци на пожара озаряваха ниските облаци. Алекс съзираше сред дърветата пращящите потоци горещи жълти искри, които се издигаха нагоре през носещия се на талази черен дим. От време на време към облаците изригваха огромни огнени езици.