Unknown - index1

Една от тях се намръщи и пристъпи напред, препречвайки им пътя.

– Кои, по дяволите, сте вие…

– Пожар! – изкрещя Алекс. – Горният етаж гори! Пламъците вече плъзнаха по тавана. Целият горен етаж гори. Отворихме пожарните изходи и изведохме всички, които успяхме.

– По-добре да ида да проверя – рече една от сестрите.

– По-добре да евакуирате целия етаж! Направете го веднага!

– Не сме чули никаква аларма – възпротиви се първата сестра. – Не можем да евакуираме цяла сграда със специални мерки за сигурност – особено след като не знаем кои сте вие.

Като скърцаше със зъби от отчаяние, Алекс изтича до стената и дръпна ръчката на противопожарната аларма. Нищо не се случи.

– Виждате ли? Алармата не работи. Побързайте! Пожарът излезе от контрол. Трябва веднага да изкарате всички навън!

Една от сестрите на гишето вдигна телефона и натисна един след друг различни бутони.

– Телефонните линии не работят. – Гласът й прозвуча уплашено.

Алекс грабна пожарогасителя от стената. Издърпа щифта и натисна ръчката.

– Не работи. – Той го вдигна, като продължаваше демонстративно да натиска ръчката. – Виждате ли? Горе пожарогасителят също не работеше. Пръскачките не работят. Няма начин как да се борим с огъня или дори да го забавим. Хората тук, вътре, имат само един шанс – трябва да бъдат изведени навън, и то незабавно!

– В кой отдел работите? – първата сестра го погледна намръщено. – Кои сте вие?

– Размърдайте се или всички ще изгорите живи! – изкрещя Алекс.

Тонът му ги накара да променят поведението си и да се затичат към заключените врати от двете страни на коридора. Една от сестрите изтича към стълбището, от което бяха дошли Алекс и Джакс. Докато две от останалите сестри вадеха ключове от джобовете си и отключваха вратите, Алекс забеляза дамска чанта върху по-ниския плот зад по-високото външно гише.

Грабна я и изсипа съдържанието й на масата. Отвътре изпадна мобилен телефон. Веднага щом получи сигнал „свободно“, той започна да натиска бутоните.

– Деветстотин и единайсет. Какъв е спешният случай?

– В психиатричната болница „Майката на розите“ има пожар.

– Какъв е адресът?

– Това е старата болница на Тринайсета улица. – Алекс притисна пръсти към челото си, опитваше се да мисли. – Не знам точния адрес.

– Виждате ли пламъци или дим?

– Вътре в сградата съм. Пожарът е на най-горния етаж.

– Колко обширен е пожарът?

– Целият най-горен етаж е в пламъци. Пожарните аларми не работят. Пръскачките и пожарните маркучи също не работят. Трябва ни пожарна веднага!

– Вече са на път, господине. Как се казвате?

– Трябва да помогна на персонала да изкара хората от тук! – Алекс не обърна внимание на въпроса. – Побързайте, докарайте тук пожарните коли!

Той захвърли телефона на гишето, без да го затваря. Видя как сестрите в отделенията вдигаха пациентите на крака. Отправи се към стълбището в задната част, за да слезе на по-долния етаж. Джакс беше плътно зад него. На вратата на стълбището срещна една от сестрите, която се връщаше обратно от горния етаж. Лицето й беше почти толкова бяло, колкото и престилката й.

– Там, горе, има плътна стена от пламъци!

– Стара сграда като тази ще изгори като факла – предупреди я той. – Помогнете на всички да излязат. Нямаме много време. Аз ще отида да предупредя долните етажи.

– Добре – кимна тя.

– Операторът от деветстотин и единайсет е на мобилния телефон там. – Алекс посочи към гишето. – Кажете му името си и че работите тук. Потвърдете, че пожарът е излязъл извън контрол. Вземете телефона с вас и не прекъсвайте връзката, но помогнете на всички да излязат през пожарния изход, след това ги последвайте и помогнете на хората от деветия етаж, които вече са долу.

Жената сграбчи телефона и с едва сдържана паника в гласа започна да разказва на оператора за пожара и за това как животът на няколко стотици хора е в опасност. Каза на оператора да изпратят и линейки, защото се очакваше, че ще има пострадали. Алекс не изчака да чуе останалата част от обясненията й. Той се затича към стълбите, като дърпаше Джакс зад себе си.

Точно когато влетяха през вратата на стълбището, един останал без дъх и със зачервено лице санитар тъкмо изкачваше последното стъпало. Алекс спря с пързаляне и се отдръпна назад, когато мъжът започна лудо да размахва ножа си.

Алекс улови ръката с ножа и я изви, като същевременно завъртя нападателя около себе си, след това го блъсна с лице надолу по стълбите. Санитарят се затъркаля, докато накрая не спря с удар в далечната стена на следващата площадка между етажите. Джакс скочи след него надолу по стълбите и заби ножа си в гърба му пет-шест пъти, преди да е имал възможност да се изправи. Веднага щом тя ликвидира санитаря, двамата бързо заслизаха по останалите стъпала до следващия етаж.