Unknown - index1

– Алекс! Побързай! – Джакс сграбчи ръката му и го задърпа назад. – Трябва да изкараме хората оттук, преди всички да са изгорели.

– Почакай. Може би тук има пожарен маркуч и ще мога да изгася огъня.

Без да дочака отговора й, той се затича покрай рафтовете към задната част на помещението. Разрастващите се пламъци се надигаха и облизваха тавана. Откри маркуча на стената близо до стълбището.

Той откачи маркуча от стената и завъртя крана, за да пусне водата. Не потече никаква вода. Развъртя крана до дупка. Отново нямаше вода. Бяха спрели противопожарните маркучи заедно с пръскачките.

Като ръмжеше от гняв, Алекс изтича обратно и намери Джакс, която затваряше очите на майка му, коленичила до тялото й.

– Съжалявам, Алекс – вдигна поглед към него тя. – Де да можеше да не я оставяме по този начин.

– Знам – кимна той и я хвана за ръката. – Хайде, трябва да отворим пожарните изходи и да изкараме хората оттук или те ще се окажат в капан.

Засега Алекс остави вратата към мъжкото крило затворена, с надеждата, че ще попречи на огъня да се разпространи. Двамата се затичаха по коридора на женското отделение.

– Събуди хората във всяка стая. Кажи им, че има пожар и че трябва да бягат. Ще отида да отключа пожарния изход. Изпрати ги нататък.

Джакс кимна и тръгна към първата стая, докато той продължи нататък.

– Пожар! – изкрещя Алекс колкото му глас държеше, като се надяваше, че поне няколко от жените ще се събудят.

Така и стана. Докато стигне до вратата, вече можеше да види жени, които излизаха по нощници от стаите си, за да видят какви са тия викове.

При вратата Алекс трескаво се опитваше да намери подходящия ключ. Накрая го откри и отключи вратата. Отвори я и размаха ръце, за да даде сигнал на жените, които бяха по-навътре в залата.

– Идвайте! Пожар! Всички навън!

Няколко от жените тръгнаха надолу по коридора, но повечето просто стояха и гледаха. Джакс излезе от една стая, като тласкаше пред себе си две жени. По пътя събираше и други, като ги подбутваше и подканяше да побързат.

Алекс започна да влиза в стаите, които бяха от страната на коридора срещу Джакс, като издърпваше жените от леглата им и ги повеждаше към пожарния изход. За кратко време изкараха по-голямата част от болните през вратата, предназначена да бъде използвана в случай на пожар.

– Хайде, трябва да отворим мъжкото крило. – Алекс хвана Джакс за ръката.

– Не мисля, че всички жени излязоха. Някои избягаха от мен и се скриха.

Алекс можеше да види как пламъците вече почти достигат гишето в стаята на сестрите.

– В тази сграда има девет етажа. Нямаме време да сторим повече от онова, което вече направихме. Трябва да не спираме да се движим и да изведем колкото се може повече хора. Надявам се, че като слезем към другите етажи, където хората не са с толкова сериозни психически отклонения или пък толкова упоени, ще успеем да накараме някои от тях да ни помогнат. Но времето ни изтича.

Алекс отключи пожарния изход в края на коридора на мъжкото крило, докато Джакс започна да буди мъжете пациенти. През цялото време Алекс крещеше: „Пожар!“

След като двамата изведоха мъжете към пожарния изход, като им казаха да слизат надолу, където щяха да са в безопасност, Алекс и Джакс се върнаха към центъра на сградата. Огънят, който вече беше плъзнал и по тавана, бе прескочил стените на стаята на сестрите и сега вървеше към отделенията от двете страни.

По тавана се носеше на талази задушлив черен дим. Докато тичаха към централната част на сградата, Алекс можеше да види ярките жълто-оранжеви езици на пламъците, които проблясваха през мазния черен дим. Боята по стените се издуваше на мехури, пукаше се и се набръчкваше.

Алекс не можеше да повярва колко бързо пожарът беше излязъл извън контрол и колко горещо беше станало. Точно след като изведоха мъжете през пожарния изход, димът, който се носеше по тавана, се бе спуснал до половината от височината на стената. Алекс се безпокоеше пламъците да не ги хванат в капан, но знаеше, че димът също е смъртоносен. От него човек можеше да изпадне в безсъзнание.

Като дърпаше Джакс за ръка, Алекс се насочи към помещението на сестрите. По това колко усилие трябваше да вложи да я подканва да побърза, той разбра, че тя е на края на силите си. На няколко пъти Джакс се препъна. Лекарствата пречеха и на него да бърза достатъчно. Надяваше се, че тя няма да припадне. Той не знаеше какво би правил, ако това се случеше.

През гишето, от другата страна на стаята на сестрите, той видя тялото на майка си. Вече нищо не можеше да направи за нея. Имаше хора, които все още бяха живи, които щяха да загинат, ако той не я оставеше и не се опиташе да им помогне да стигнат до безопасно място. Знаеше, че е логично да стори това, но ненавиждаше усещането, че постъпва жестоко с нея.