Unknown - index1

– Удуших я.

– Предположих – рече тя, като все още се бореше да възстанови дишането си. – По-скоро те питам защо не са успели да открият тялото й? Как си успял да го скриеш на това място?

Алекс приклекна до вратата, която беше останала отворена, след като докторът бе избягал. Той погледна към добре осветената баня. Изглежда нямаше никого. Обърна се отново към Джакс, която тъкмо изваждаше дългата си руса коса от черната блуза.

– Активирах линията на живота й.

– Моля? – закова се на място Джакс.

– Изрязах онези символи на челото й, както видях, че правиш ти. Когато приключих, тя изчезна.

– Алекс, това е сложна магия – Джакс го гледаше втренчено. – Трябва да се направи по точно определен начин.

– Е, явно съм повторил символите достатъчно точно, след като свърши работа. Защо ме гледаш така?

– Упражнявах се в продължение на месеци, преди да успея да я направя както трябва. Не само трябва да бъде начертана съвсем точно, но и всяка част от нея трябва да бъде добавена в правилната последователност и в нужния момент. Как си успял да го запомниш?

Алекс сви рамене.

– Имам визуална памет. – Той потръпна и се наведе към нея. – Нали не съм направил магия?

– Не – отвърна тя с лека усмивка, която го успокои. – Просто си активирал линия на живота, която вече е съществувала в нея. Не е необходима магия, за да го направиш, а само точната форма, с която да го активираш.

Тя погледна назад към стаята с душовете и четиримата мъртъвци, проснати върху плочките. Кръвта се стичаше към отводнителните канали.

– Мисля, че трябва да активирам линията на живота на тези тук. Не бихме искали телата им да бъдат открити. За нас ще е по-добре, ако техните хора се чудят какво се е случило – да се чудят къде са отишли те. Докато се разчуе, че са се върнали, ще имаме предимството, че останалите тук, в този свят, няма да са наясно какво е станало.

Когато тя махна косата от лицето си, той видя, че ръцете й треперят. Нямаше представа колко сили са й останали.

Алекс се съгласи с нея, но се страхуваше, че нямат време за това.

– Мисля, че ще е по-лошо, ако ни хванат в капан тук, вътре, и всичко започне отначало.

– Да, но какво би станало, ако… – Тя спря и се намръщи. – Не ти ли мирише на дим?

Алекс осъзна, че наистина е така.

– Да. Това не вещае нищо добро.

Той сложи ръка около кръста й, за да я подкрепи, докато вървяха през банята. На входа приклекнаха отново и се притиснаха плътно към стената, в случай че някой се появеше на прага. С един пръст Алекс полека открехна вратата. Внимателно надникна към коридора, но можеше да погледне само в едната посока – назад, към стаята на сестрите.

През полуотворената врата в банята нахлу по-силен мирис на дим.

– По-добре да видим какво става. Готова ли си?

– В коя посока ще тръгнем? – кимна Джакс.

Той погледна отново.

– Към стаята на сестрите – посочи с палец. – Искам да разбера какво гори. Тук са заключени много хора. Един пожар тук може да се превърне в истинско бедствие.

– Нека се придържаме към едната страна на коридора и да вървим приклекнали. Ако някой ни чака в засада, не искам да им дадем възможност да ни обградят.

Когато Джакс кимна, Алекс хвана ръката й, за да я държи близо до себе си, докато се промъкваше през вратата. Като оставаха наведени, те бързо тръгнаха към края на слабо осветения коридор. И в двете посоки не се виждаше никой. Лампите в помещението на сестрите светеха. Алекс успя да различи зад стъклото сивкава мъгла от дим. Той се зачуди защо не се бе включила алармата за пожар.

Джакс го дръпна да спре. Дишаше тежко.

– Съжалявам. Трябва да си почина малко. Едва си движа краката.

Алекс й помогна да седне и да се облегне на стената.

– Не е за вярване, че изобщо можеш да се движиш след всичко, на което си била подложена.

Тя затвори очи и се опита да си поеме дъх. Освен физическите мъчения все още беше под влиянието на частична доза торазин, която й бяха дали, за да пречупят съпротивителните й сили. Алекс бе намерил начин да не взема своите лекарства, но Джакс щеше да се нуждае от още доста време, докато прочисти напълно главата си.

– Почини си за момент. – Алекс сложи ръка на рамото й. – Ще хвърля един поглед в стаята на сестрите. Искам да знам какво става.

– Не. – Тя го сграбчи за ръката и я стисна, сякаш животът й зависеше от това. – Трябва да останем заедно. Вече се чувствам по-добре. Да тръгваме.

Изглеждаше изтощена, но Алекс осъзна, че в дрогираното състояние, в което беше тя, на странното място и в странния свят, в който се намираше, Джакс сигурно беше ужасена да не остане сама, особено сега, когато беше толкова слаба. Най-много от всичко му се искаше да я вземе в прегръдките си, да я защити и да й осигури безопасност. Но те не бяха в безопасност или поне все още не бяха.