Unknown - index1

Той осъзна, че вероятно тя е права – трябваше да останат заедно. Ако се случеше нещо, Алекс не знаеше дали Джакс ще има достатъчно сили да се защити сама. Въпреки че тя не спираше да го изумява.

– Ако имаш нужда да спрем, за да си поемеш дъх, просто ми кажи. Разбрахме ли се?

Джакс кимна и се изправи до клекнало положение. С приближаването си до помещението на сестрите те приклекнаха така, че да не се виждат от прозореца. Алекс чуваше пукането на пламъците от другата страна на вратата.

Когато предпазливо се надигна, за да хвърли поглед вътре, не видя никого на гишето. Пробва различните ключове, докато намери подходящия. Бавно го превъртя, като се опитваше да издава възможно най-малко шум.

Щом успя да отключи вратата, отново хвърли бърз поглед през стъклото. Отново не видя никого, затова отвори вратата и се плъзна вътре. От дима му залютя на очите. Едва потисна напиращата нужда да се закашля. Все така наведени, двамата влязоха.

Алекс надникна над гишето и видя, че доста по-навътре в стаята докторът трескаво облива с някаква течност огъня, който вече пламтеше между редовете с папки. Един санитар сваляше папките от рафтовете и ги хвърляше върху горящата купчина, докато докторът ги поливаше с течността.

Алекс се върна при стената до вратата, извън полезрението на двамата мъже, които правеха всичко възможно да запалят това място, и дръпна ръчката на пожарната аларма. Нищо не се случи. Той вдигна поглед към пръскачките. Не работеха. Вдигна телефона, за да набере 911. Линията беше прекъсната.

Джакс се вмъкна през вратата. Алекс клекна до нея.

– Какво става? – прошепна тя. – Какво гори?

– Запалили са огън, за да унищожат папките. – Той говореше съвсем тихо, макар звукът от огъня да го заглушаваше. – Пожарната аларма не работи и телефонът е прекъснат. Очевидно са били готови да унищожат цялото това място, за да прикрият следите си, ако нещо се обърка. Докторът се паникьоса и е задействал процедурата.

Двамата се надигнаха само толкова, че да могат да надникнат над гишето. Алекс видя, че огънят вече се е разгорял силно и бързо се разпростираше. Щеше да е трудно да бъде угасен.

Той се огледа наоколо и забеляза един пожарогасител, закачен на стената, но се усъмни, че ще е достатъчно голям, за да свърши някаква работа. Беше сигурен, че в болницата има пожарни маркучи. Не знаеше къде се намираха, но предположи, че вероятно са в дъното на помещението за сестрите.

Алекс знаеше, че трябва да угасят огъня, в противен случай цялата сграда щеше да пламне. Опита се да се сети къде другаде можеше да има още пожарогасители. В отделенията нямаше, защото на пациентите не можеше да се има доверие. Пожарогасителите бяха тежки и можеха да бъдат използвани като оръжие.

Докторът хвърли още от запалителната течност върху пламтящата купчина от папки върху пода, докато накрая бутилката се изпразни. Изглеждаше като бутилка от аптека, вероятно беше спирт. Докторът извади друга от джоба си и я хвърли върху полиците. Бутилката се пръсна при удара в стоманените рафтове и течността се разля чак до палките. По рафтовете нагоре изригна пламък, огънят бучеше, пукаше и вече почти облизваше тавана.

Когато се обърна, Алекс видя Джакс на пода. Първата му мисъл беше, че е припаднала от изтощение. Тя се опита да стане, опряна на ръцете си. Изглежда нямаше да успее.

Осъзнал, че нещо не е наред, Алекс се наведе към нея, за да й помогне. Едва тогава с крайчеца на окото си мярна сестрата зад себе си.

Почти в същия миг усети остро убождане в левия хълбок. Мигновено осъзна с вледеняваща тревога и ужас какво е сторила тя.

Почти едновременно с това, преди да успее да реагира, тежък стол описа дъга във въздуха и се стовари върху сестрата, като я просна на пода.

Докато Алекс издърпваше спринцовката от хълбока си, той с изненада установи, че човекът, хвърлил стола, е майка му. При това точно навреме. Сестрата тъкмо беше започнала да натиска буталото на спринцовката, когато столът я цапардоса. Част от лекарството проникна в тялото му, но далеч не всичкото.

Майка му току-що му спаси живота.

– Сестрата я удари – каза Хелън и посочи към Джакс на пода.

– Мамо…

От мрака зад гърба й изскочи санитар и я стисна за гърлото. Тя изкрещя и Алекс скочи към мъжа. Още докато беше във въздуха, видя, че е твърде късно.

Майка му се строполи мъртва на пода, докато Алекс прелиташе над нея към мъжа, който току-що й беше счупил врата.

Онзи направи грешката да се опита да хване Алекс. Очакваше, че ще се бият с голи ръце. Не очакваше нож.