Unknown - index1

Когато повечето поддържащи мускули бяха прекъснати, главата му клюмна на една страна. Алекс видя, че телта е минала точно между двата прешлена и е прорязала диска.

Когато тялото на Хенри се олюля, сестрата изпищя. С крак върху гърба му и ръце, стискащи дървените дръжки, сякаш държеше юздите на някакво чудовище, Джакс продължи да язди високия санитар, докато той не се сгромоляса на пода. Ударът в пода беше силен. Най-силно изплющя главата му, като издаде отвратително пукане, когато се удари в пода. По белите плочки се разстла гъста червена локва.

В мига, в който Хенри падна, Джакс грабна ножа от ръката му и отскочи като котка от гърба на мъжа, като го използва за опора да се хвърли към сестрата.

Точно когато жената се обръщаше да побегне, Джакс скочи на гърба й. Двете заедно полетяха напред. Преди да се ударят в пода, Джакс преряза гърлото на жената точно толкова ефикасно, колкото го бе сторила и с Бетани в леглото на Алекс.

Алекс не беше държал санитаря в хватката си дълго, но ръцете на мъжа вече се движеха бавно и слепешката, докато се опитваше да се бори за живота си. Когато размахваше ръце, китката с прерязаните сухожилия се клатеше безжизнено насам-натам. Битката приключи, когато санитарят загуби съзнание.

Алекс се възползва и изпъна крака си върху тялото на мъжа. След това използва положението си като лост, който му осигури необходимата сила, за да счупи врата на едрия санитар с едно бързо усукване.

Когато тялото на мъжа се отпусна безжизнено, Алекс се измъкна изпод него и се затича към Джакс. Тя тъкмо се надигаше от гърба на мъртвата сестра.

Когато видя Алекс, смъртоносната ярост в погледа й моментално беше заменена със сълзи на облекчение. Тя обви ръце около врата му. Той също усети буца в гърлото си. Силата на прегръдката й изразяваше без всякакви думи колко дълбоко беше облекчението й.

Във внезапно настъпилата тишина звукът на дишането им тихо отекваше в банята.

– Добре ли си? – попита я Алекс, като притисна главата й към рамото си.

– Не съм сигурна. Чувствам се така, сякаш излизам от някакъв мрачен кошмар. Не мога да го разбера. Чувствам се по-добре, но все пак усещането е странно, все едно съм загубила ума си, загубила съм себе си.

– Ще се оправиш. Това е от силните лекарства, които ни даваха. Ефектът ще премине след ден-два. Просто стой до мен. Обещавам ти, че ще се оправиш.

Тя кимна, сгушена в рамото му. Сега, когато отчаяната битка внезапно беше приключила, притокът на адреналин постепенно намаляваше. Ръцете й около врата му се отпуснаха, силата й сякаш се оттече. Гласът й също беше слаб.

– Мислех, че всичко е свършило. Мислех, че ще умра, увиснала на това място. Но когато те видях, знаех, че всичко ще бъде наред.

Тя се усмихна, когато той я хвана за раменете и повдигна лицето й.

– Още не е свършило. Нужно ми е да останеш силна още известно време. Облечи се. Побързай.

Алекс намери ключовете на края на телта, която почти беше обезглавила Хенри, и побърза да ги откачи.

– Мисля, че сега вече знам как си се чувствал – каза Джакс, докато придърпваше джинсите нагоре по мускулестите си крака и опитваше да се облече колкото се може по-бързо.

– Как съм се чувствал ли? Какво имаш предвид?

– Когато дойдох да те спася в къщата ти и те заварих със смъкнати гащи.

Колкото и да беше невероятно, въпреки че навсякъде наоколо имаше кръв и въпреки че сърцето му все още биеше лудешки от ужас и ярост, Алекс се разсмя.

38

– ПОБЪРЗАЙ – КАЗА АЛЕКС, като избягваше да гледа към полуоблечената Джакс. – Хофман вероятно вече е вдигнал тревога и търси помощ. Последното, което искам да ни се случи, е да ни хванат в капан тук.

– Юри също скоро трябва да се появи – напомни му Джакс, докато обуваше ботушите си. – Юри е опасен човек. Не е като тези двамата тук, нито дори като Хенри. Изключително ловък е с ножа.

– Да видим дали ще можем да се измъкнем, преди да ни се наложи да се безпокоим за него.

Джакс вече беше тръгнала още преди да е нахлузила черната си блузка. Алекс сложи ръка на кръста й не само за да я насочва, докато приключи с трескавото обличане по пътя им към вратата, но и за да е готов да я подкрепи, в случай че тя залитне от изтощение. Дори не можеше да си представи как тя въобще се държи на крака, след като цяла нощ е трябвало да стои изправена на пръсти само за да успява да си поеме дъх. Вероятно беше на ръба на силите си.

– Какво се случи със сестрата, за която говореха, че е изчезнала? – попита Джакс, докато двамата надничаха предпазливо зад ъгъла.