Unknown - index1

Очите му се облещиха от изненада, когато острието се заби дълбоко в долната част на корема му. Алекс със сила плъзна ножа нагоре, разряза плътта чак докато удари в ребро.

Алекс избута встрани отпуснатия труп и падна на колене до майка си. Известно време гледаше потресено безжизнената й фигура, неспособен да реши как да реагира. Съзнанието му беше празно.

Джакс се появи зад него. Ръката й завъртя главата му встрани.

– Нищо не можеш да направиш.

39

АЛЕКС СТОЕШЕ НА КОЛЕНЕ до тялото на майка си, потресен от внезапната й смърт. Когато Джакс извърна лицето му встрани от ужасната гледка, той вдигна поглед към очите й – очи, които знаеха какво изпитва той и му съчувстваха за дългото пътуване към мрака, което започна, когато тя влезе в живота му.

Алекс внезапно дойде на себе си, когато забеляза кръвта, която покриваше дясната страна на русата й коса.

Той протегна ръка, хвана я за брадичката и леко завъртя главата й, за да може да я погледне.

– Сигурна съм, че изглежда по-зле, отколкото е всъщност – каза тя. – Просто бях зашеметена за момент – това е всичко.

Не кървеше много и очите й не се движеха мудно. Не изглеждаше дезориентирана или объркана. Алекс не беше експерт, но му се стори, че тя не е сериозно наранена. Мъчението с висенето под душовете, на което беше подложена, продължаваше да го безпокои много повече.

Алекс знаеше, че не може да седи тук и да оплаква майка си – иначе и двамата щяха също да умрат. Майка му току-що му беше спасила живота. Не можеше да позволи саможертвата й да остане напразна.

Трябваше да се бори със замайването, причинено от лекарството, което сестрата успя да му инжектира частично. Беше само част от дозата в шишенцето, но все пак достатъчно, за да причини забавяне в мисленето му. Трябваше да се насили да се съсредоточи, да се движи и да действа.

Мисълта му се върна към непосредствените им проблеми. Беше нощ. Пациентите спяха. Трябваше да предупреди всички хора в болницата или те най-вероятно щяха да се окажат в капан в горящата сграда.

Недалеч от него, на пода, санитарят лежеше на една страна, притиснал с две ръце корема си в опит да държи тежката рана затворена.

– Моля – простена той, – помогнете ми.

Алекс не му обърна внимание и откачи пожарогасителя от стената. През това време Джакс възседна сестрата, която я беше зашеметила и се бе опитала да инжектира на Алекс каквото имаше в спринцовката. Преди онази да дойде на себе си, Джакс преряза артериите от двете страни на врата й, така че бързо да умре от загуба на кръв.

Тя обърна тялото й и набързо изряза символите на челото й. Когато жената изчезна, Джакс вдигна поглед към него.

– Предполагам, че това ни дава някои отговори. Изглежда, че тук работят много хора от моя свят.

Той се зачуди колко ли дълбоко бяха навлезли пипалата на този друг свят в неговия собствен. Обаче нямаше време да разсъждава върху това. Тръгна към огъня с пожарогасителя в ръка.

След като зави зад ъгъла, Алекс се затича към лавиците и издърпа щифта на пожарогасителя. Знаеше, че ако изобщо иска да има някакъв шанс да угаси пожара, трябваше да действа бързо. Съмняваше се, че един пожарогасител ще е достатъчен, но това беше всичко, с което разполагаше в момента.

Насочи накрайника и натисна ръчката. Нищо не се случи. Пожарогасителят не работеше. Изправен срещу буйните пламъци с празен пожарогасител, той се почувства ужасно безпомощен.

Когато вдигна поглед, се изправи лице в лице с доктор Хофман.

– Алекс… ти не разбираш – докторът вдигна умолително ръце, като се опитваше да накара Алекс да спре и да го изслуша.

Алекс изскърца със зъби и фрасна мъжа в лицето с дъното на пожарогасителя. Докторът изстена, уплашено покри лицето си с ръце и се олюля назад. Кръвта от очите му се стичаше между пръстите и го заслепяваше. Той размаха слепешката едната си ръка, докато се опитваше да намери нещо, на което да се опре. Спъна се и падна назад по гръб върху горящите папки.

Когато се блъсна в рафтовете отстрани, една бутилка със спирт в джоба му се пръсна на парчета. Панталоните му се напоиха с течността и избухнаха в пламъци. Когато той скочи на крака, огънят със свистене обхвана бялата му престилка. Буйните оранжеви пламъци налапаха лицето му. Писъците му се извисиха с една октава по-високо.

Санитарят, който вадеше папките, чу писъците и дотича иззад втория ред от рафтове, където гореше документите. Алекс развъртя пожарогасителя. Дори през шума от пожара успя да чуе ясното звънтене, когато при удара на тежкия метал в черепа на санитаря костта хлътна навътре.