Unknown - index1

Бе твърде уморен, за да мисли. Най-добре беше да избегне този проблем.

Когато движението понамаля, той продължи да шофира със скорост малко под ограничението, като се насочи към междущатската магистрала. Тя щеше да е най-бързият начин да увеличи разстоянието между тях с Джакс и преследвачите им. Старата част на града беше потънала в тишина толкова късно през нощта. Алекс постоянно поглеждаше в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че не ги преследват. Пътят зад тях беше пуст. Повечето хора, излезли толкова късно, се интересуваха предимно от пожара.

Алекс беше сигурен, че от пожарната са спрели газта в болницата и това е ограничило експлозията. Взривът беше достатъчно сериозен, но можеше да е далеч по-зле и с по-тежки последствия. Надяваше се всички да са напуснали сградата и да са в безопасност. Дълбоко в себе си обаче знаеше, че не всички са успели.

Джакс се отпусна на седалката, облегна се на вратата, а ръката й остана да лежи върху крака й. Алекс се протегна и я стисна за ръката.

– Сега сме в безопасност. Ако искаш, премести се на задната седалка, за да полегнеш и да поспиш.

– Къде отиваме? – Тя отметна кичур коса от лицето си и го прибра зад ухото.

– Ще намерим мотел или място, където можем да наемем стая за през нощта. Близо сме до междущатската магистрала. И двамата имаме нужда от почивка и да дадем време на телата си да се освободят от лекарствата.

– Тогава ще почакам – каза тя. – Преди да легнем да спим обаче, ще ми трябват игла и конец.

– За какво?

– За да зашия раната на ръката ти. Трябва да я затворим.

Алекс кимна, но мисълта тя да шие раната му направо, без каквато и да било упойка, не му се понрави особено. Въпреки това не му се искаше да спират в спешно отделение. Щяха да му задават въпроси. Не беше в настроение да измисля отговори.

Той опита да раздвижи наранената си ръка. Беше започнала да го боли сериозно. Болката пулсираше заедно с всеки удар на сърцето му. Не можеше да държи волана само с лявата ръка. А натискът, необходим, за да завърти кормилото, предизвикваше болка.

Хвърли още един поглед в огледалото, за да види какво става с пожара.

И тогава във въздуха се чу глух тътен, който Алекс почувства като силен удар в гърдите си. Беше усещал нещо подобно и преди.

В огледалото той видя как над задната седалка зад гърбовете им се върти мъгляво тъмно петно. Веднага щом го забеляза, черната като нощта спирала се превърна във вихрушка от пара.

Парата се сгъсти и придоби форма.

Мъж в тъмна кожена жилетка, но без риза отдолу, замахна към тях от задната седалка и от един друг свят.

42

ДВЕТЕ РЪЦЕ НА МЪЖА НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА едновременно се стрелнаха напред и като обгърнаха вратовете на Джакс и Алекс, ги приковаха към облегалките в задушаваща хватка. Голите ръце на нападателя бяха масивни и мускулести. Зрителното поле на Алекс се сви до тесен тъмен тунел. Мощните ръце спираха притока на кръв и въздух. С периферното си зрение Алекс видя мятащите се ръце и крака на Джакс и разбра, че атаката за нея може да е фатална. Опита се да докопа волана, но ръката на онзи около гърлото му го беше приковала към седалката и той не успя да се отскубне. Колкото и да се протягаше напред, не можа да достигне и педала на спирачката. Върховете на пръстите му едва докосваха волана. Джипът бавно започна да се отклонява наляво към насрещното платно. Алекс успя да закачи леко волана с пръсти, което върна джипа обратно в дясната лента. Той с мъка коригира посоката, като на косъм предотврати сблъсък със стълб на уличното осветление. Не можеше да си поеме въздух. Опита се да се извърти така, че да управлява с лявата ръка, като се вкопчи с дясната в ръката на нападателя, но пръстите на една ръка не бяха достатъчни, за да се справи с управлението. Алекс използва коленете си, за да държи волана стабилен, и опита да охлаби хватката около врата си този път с две ръце. Като опипа назад, той потърси пръсти, но не успя да ги достигне. Дробовете му изгаряха без въздух. Започваше да губи фокуса на зрението си. Знаеше, че ако не направи нещо, и то веднага, е на път да изгуби съзнание. А когато това станеше, щеше да е краят – щеше да им падне в ръчичките. Алекс дочу сподавените звуци, долитащи откъм Джакс, докато тя отчаяно се бореше за глътка въздух. С периферното си зрение той видя как лицето й почервенява. Видя също, че ръцете й вече почти не мърдат. Здравенякът изръмжа от усилието, с което ръцете му продължаваха да ги стискат. В това положение Алекс нямаше шансове да надделее.