Unknown - index1

Напълно омаломощена, Джакс изстена тихо, докато той слагаше ръката й около врата си. Тя отпусна глава на рамото му и той я пренесе през тъмната стая. Той си представи какво нежно създание е била някога тя.

Върху леглата в стаята падаше светлият четириъгълник на голямата табела, указваща на шофьорите на камиони, че наблизо има паркинг, където могат да нощуват. Върху дългия плот имаше старичък телевизор, обърнат така, че да може човек да го гледа от леглото си. Под прозореца до вратата имаше мъничка дървена маса с два дървени стола. Долавяше се дъх на влага, но за Алекс това не беше проблем. В момента тази малка стая му изглеждаше като президентски апартамент.

Навън по междущатското шосе трополяха камиони. Чуваше се звукът от телевизора в съседната стая. Независимо от всичко беше истинско облекчение да имаш местенце, където да се скриеш от преследвачите.

Алекс внимателно положи Джакс на едно от леглата.

– Огледалата, Алекс – промърмори тя.

– Знам, знам.

Влезе в банята и щракна ключа на жужащата луминесцентна лампа, после провеси бялото килимче от пода върху огледалото. Взе една хавлия и я провеси върху огледалото до телевизора в стаята. Нагласи кърпата така, че да покрива плътно цялото огледало. Почувства се като майка си, която винаги покриваше така огледалата.

Алекс издърпа шнура на тежките сини завеси пред прозореца, като така угаси крещящата светлина на табелите отвън. После включи аплика над телевизора. Фурнирът в ъгъла, имитация на тъмно дърво, беше очукан от отварянето на множество куфари. Чаршафите на леглата бяха в същото синьо като завесите, на виненочервени ивици, съответстващи на драперията над прозореца.

Стаята беше евтина и кичозна, но им вършеше идеална работа – нуждаеха се от място, където да спрат, да отпочинат, да се скрият от преследвачите. Малката стая сега бе тяхното убежище поне за една нощ.

Джакс седна на леглото и запримигва – очите й явно се дразнеха от светлината на единствената включена лампа.

– Лягай – каза й той.

– Не мога. Трябва да отида до тоалетната.

– Да, ето там – посочи й той.

Алекс я хвана под ръка, помогна й да се изправи. След напрежението от дългото стоене на пръсти в борба за глътка въздух и след стреса от бягството им тя едва успяваше да се държи на крака. Сега, когато ужасът не я притискаше, мускулите й поддаваха и краката й трепереха неуверено. Докато Алекс й помагаше да стигне до банята, тя рече:

– Ще ми трябва игла и конец. Трябва да ти зашия ръката.

Той я остави пред вратата.

– Утре ще му мислим.

Джакс се вкопчи в ризата му.

– Сега, Алекс. Трябва да я почистя веднага, иначе ще се инфектира.

Той въздъхна.

– Добре. Ти влез в тоалетната. Може да се изкъпеш, приготви се за лягане. Аз ще отида да взема каквото трябва и се връщам. Ще ти оставя пистолета.

– Не. Аз съм вътре, на сигурно място. Ти ще си навън, където всеки може да те види. Няма как да знаеш кой те наблюдава. Ти вземи пистолета. Аз си имам ножовете.

Алекс не можеше да си я представи да се бие в това състояние, но не искаше да спори, освен това тя имаше право.

– Веднага се връщам. Ще почукам два пъти, кратка пауза и още два пъти, преди да отворя вратата, за да знаеш, че съм аз.

Той заключи вратата, провери дали я е заключил добре, и прекоси тичешком паркинга. Започваше да ръми. Гладката повърхност на мастиленочерния асфалт отразяваше светлината на табелите. Стелеше се мъгла, невидима, освен под лъчите на прожекторите, насочени към пътните знаци за пътуващите по междущатската магистрала.

Отбивката беше натоварена дори късно вечер. Хора се отклоняваха да заредят гориво, да си вземат нещо за ядене или да прекарат нощта. Камиони пристигаха и потегляха от близкия паркинг.

В магазинчето имаше петима-шестима шофьори и други пътници. Алекс внимателно огледа всеки поотделно за потенциална заплаха, преди да си вземе кошница за пазаруване и да се отправи към хладилниците. В съзнанието му проблесна споменът за първата му среща с Джакс. Тя по същия начин беше оглеждала всяко едно лице, преценявайки опасността. Сега той разбираше защо.

Свали от кукичката, на която висеше в единия хладилник, пакет с готово нарязано пуешко и го хвърли в кошницата. Взе и малко шунка. Плюс пакет с няколко вида нарязани сирена. Накрая взе й няколко стека от по шест бутилки вода, както и някои дреболии, от които прецени, че може да имат нужда.

Като държеше под око един здравеняк с дълга мазна черна коса и брада, Алекс спря при щанда с материалите за първа помощ и взе всичко необходимо. По негова преценка онзи доста приличаше на пират. Но пък, от друга страна, купуваше прекалено много бира за скаут, дошъл от друг свят да преследва последния представител на рода Рал.