Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

И така през декември тя остави за малко проучването на Микаел Блумквист и смирено се яви в кантората на Бюрман на улица „Св. Ерик“, където една възрастна жена от общинската служба предостави обемната папка с досието на Саландер на адвокат Бюрман. Дамата учтиво я попита как се чувства и явно се задоволи с мълчанието, което получи в отговор на въпроса си. След около половин час тя си тръгна и остави Саландер на грижите на адвокат Бюрман.

Лисбет Саландер си създаде отрицателно мнение за адвокат Бюрман само пет секунди, след като си стиснаха ръцете.

Бе му хвърляла скришни погледи, докато той четеше досието ѝ. Мъжът бе над петдесетгодишен. Имаше добре тренирано тяло; играеше тенис всеки вторник и петък. Косата му бе руса и рядка. Имаше малка трапчинка на брадичката. Ухаеше на „Бос“. Син костюм. Червена вратовръзка със златна игла и копчета за ръкавели с буквите НЕБ, плод на суетата му. Очила със стоманена рамка. Зелени очи. Ако се съдеше по списанията на бюрото му, се интересуваше от лов и стрелба.

През десетилетието на срещи с Палмгрен той винаги ѝ бе предлагал кафе и си бе бъбрил с нея. Нито ужасните ѝ бягства от приемните семейства, нито системното ѝ неявяване в училище бяха успели да го обезсърчат. Палмгрен се бе ядосал истински един-единствен път – когато я арестуваха за побой над влечугото, което я бе обарвало в „Гамла стан“.

– Разбираш ли какво си направила? Наранила си друг човек, Лисбет – бе прозвучал като стар учител и тя търпеливо бе изслушала конското му, без да вземе присърце нито една дума.

Бюрман явно не обичаше да бъбри. Той веднага констатира, че съществуваше известно несъответствие между задълженията на Холгер Палмгрен, както бяха описани в наредбата за попечителство, и факта, че очевидно бе позволил на Лисбет Саландер да се грижи сама за домакинството и финансите си. Той проведе своеобразен разпит.

– Колко печелиш? Искам да получа копие от финансовия ти баланс. С кого общуваш? Навреме ли си плащаш наема? Пиеш ли алкохол? Получи ли одобрението на Палмгрен, преди да си сложиш тези обици по лицето? Поддържаш ли добра хигиена?

– Fuck you[52].

Палмгрен бе нейният спасител след целия ужас, който бе преживяла. Той бе настоявал да се срещат поне веднъж месечно в предварително определени дни, а понякога и по-често. А след като тя отново заживя на улица „Лундагатан“, почти станаха съседи; той живееше на улица „Хорнсгатан“, само на една пресечка от нея. Те се сблъскваха случайно на улицата горе-долу през равни интервали от време и пиеха кафе в „Гиффи“ или в някое друго кафене наоколо. Палмгрен никога не ѝ се бе натрапвал вкъщи; само понякога ѝ носеше малък подарък за рождения ден. Бе ѝ казал, че може да му ходи на гости, когато пожелае. Тя рядко се възползваше от тази привилегия, но след като се върна да живее в квартал „Сьодермалм“, започна да празнува Коледа с него, като се отбиваше в дома му, след като бе посетила майка си. Ядяха печен бут и играеха шах. Тя не бе почитател на шаха. Въпреки това обаче нямаше загубена партия, откакто научи правилата. Палмгрен бе вдовец и Лисбет Саландер смяташе за свой дълг да бъде с него през тези самотни празници.

Бе му задължена, а тя не оставяше дълговете си неизплатени.

Именно Палмгрен бе наел апартамента на майка ѝ на улица „Лундгатан“, докато на Лисбет отново ѝ потрябва жилище. То бе четирийсет и девет квадрата. Бе занемарено и се нуждаеше от ремонт, но все пак имаше покрив над главата си.

Сега обаче Палмгрен го нямаше, с което бе прекъсната поредната ѝ връзка с обществото. Нилс Бюрман бе съвсем друг тип човек. Тя нямаше никакво намерение да празнува Коледа в дома му. Първото нещо, което той направи, бе да въведе нови правила за управлението на сметката ѝ в банка „Ханделсбанкен“[53]. Палмгрен бе заобиколил закона за попечителство, без особено да се замисли, и ѝ бе позволил сама да се грижи за финансите си. Тя си плащаше сметките и можеше да разполага със спестяванията си както намереше за добре.

Тя се бе подготвила за срещата с Бюрман една седмица преди Коледа и се опита да му обясни, че предшественикът му заслужено ѝ бе имал пълно доверие. Палмгрен ѝ бе позволил да се грижи сама за себе си и не се намесваше в личния ѝ живот.

– Това е един от проблемите – бе отговорил Бюрман и бе потупал досието ѝ.

След това надълго и нашироко ѝ бе разяснил кои правила и държавни постановления трябва да бъдат следвани при попечителство и я бе осведомил, че смята да въведе нов ред.