Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Хенрик Вангер, от своя страна, бе напълно убеден, че Хариет Вангер е убита, и то от член на семейството му, който вероятно не бе действал сам. Заключението му се опираше на факта, че Хариет Вангер бе изчезнала по време на драматичните часове, докато островът е бил отцепен, а вниманието на всички е било насочено към катастрофата.

Ерика бе права, като каза, че без съмнение е пълна лудост да се опитва да разреши този случай на убийство. За сметка на това обаче Микаел Блумквист бе започнал да осъзнава, че съдбата на Хариет Вангер бе повлияла изключително много върху живота на семейството и най-вече на Хенрик Вангер. Независимо дали грешеше, или не, отправените от Хенрик Вангер обвинения към роднините му имаха голямо значение за фамилната история. Той открито бе изразявал подозренията си вече повече от трийсет години на всички семейни срещи и бе породил редица разяждащи конфликти, които бяха допринесли за дестабилизирането на целия концерн. Следователно едно проучване, посветено на изчезването на Хариет, щеше да се превърне в самостоятелна глава и дори водещ момент от фамилната история. Не му липсваха материали за това. Като за начало, независимо дали основната му задача бе изчезването на Хариет Вангер, или просто написването на фамилната хроника, бе най-добре да схематизира галерията от персонажи. Именно на това бе посветен и разговорът му с Хенрик Вангер през деня.

Семейство Вангер се състоеше от около стотина членове, включително първите братовчеди и вторите братовчеди до последно коляно. Родът бе толкова голям, че Микаел се видя принуден да направи база данни в своя iBook. За тази цел използва програмата NotePad (www.ibirum.se). Тя бе безценен продукт, разработен от двама младежи от Кралския технически университет в Стокхолм, който те разпространяваха свободно по интернет срещу минимална сума. Според Микаел малко програми имаха такава голяма стойност за един разследващ журналист. Всеки член на семейството получи собствен файл в базата данни.

Родословното дърво можеше да бъде проследено до далечния шестнайсети век, когато семейството бе носило името Вангеерсад. Хенрик Вангер смяташе, че има известна вероятност то да произхожда от холандското Ван Геерстад. Ако бе прав, то корените му водеха началото си от дванайсети век.

Съвременните клонове на семейството произхождаха от Северна Франция. То идва в Швеция с Жан-Баптист Бернадот в началото на деветнайсети век. Александър Вангеерсад е военен и макар да не познава лично краля, се проявява като отличен гарнизонен командир и през 1818 година получава имението „Хедебю“ като награда за дълга и вярна служба. Александър Вангеерсад има и лични спестявания, с които закупува обширни територии с гори в Норланд. Синът му Адриан е роден във Франция, но по молба на баща си се премества далеч от парижките салони в затънтения северен град Хедебю, за да управлява имението. Занимава се със земеделие и лесовъдство, като прилага новите методи от континента и основава целулозната фабрика, около която израства Хедестад.

Внукът на Александър се казва Хенрик и решава да съкрати фамилното си име на Вангер. Той развива търговия с Русия и създава малка търговска флота от шхуни, която в средата на деветнайсети век плава до Прибалтийските страни, Германия и индустриална Англия. Хенрик Вангер първи разширява дейността на предприятието, прави плахи стъпки в областта на минното дело и открива едни от първите металопреработвателни заводи в Норланд. Той има двама сина, Биргер и Готфрид, и именно те полагат основите на финансовата империя на семейство Вангер.

– Запознат ли си със стария принцип на унаследяване? – бе попитал Хенрик Вангер.

– Не съм особено голям специалист в тази област.

– Разбирам. Аз също не съм напълно наясно с всичко. Биргер и Готфрид били по стара фамилна традиция като куче и котка – станали прословути с битката си за власт и надмощие в семейната компания. Противоборството между тях обаче се превърнало в тежест за компанията в няколко отношения и поставило оцеляването ѝ на карта. Поради тази причина баща им, точно преди да почине, решил да създаде система, която гарантира дял от наследството на всеки член от семейството. Със сигурност замисълът му е бил добър, но ни поставя в положение, при което не можем да привлечем компетентни служители и партньори отвън, а Управителният съвет се състои само от членове на фамилията, които притежават по-малък или по-голям процент акции.