Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ СЪБУДИ в девет сутринта в сряда, когато служителите на „Телиа“ почукаха на вратата, за да инсталират телефона и модема за ADSL. В 11 часа той вече беше в мрежата и не се чувстваше с вързани ръце. Само че телефонът му все още мълчеше. Ерика не му вдигаше вече седмица. Явно наистина бе ядосана. Той също се беше заинатил и отказваше да ѝ се обади на служебния; докато ѝ звънеше на мобилния, тя можеше да види, че е той, и да прецени дали да вдигне, или не. Явно не искаше да говори с него.

Той пусна програмата за електронната поща и прегледа близо триста и петдесет писма, които бе получил през изминалата седмица. Запази около дузина; останалите бяха спам или информационни писма, за които се бе абонирал. Първият мейл, който прочете, бе от demokrat88@yahoo.com и гласеше следното: ДА ТИ ГО НАЧУКАТ В ЗАТВОРА, ПРОКЛЕТА КОМУНИСТИЧЕСКА СВИНЯ. Микаел архивира писмото в папка със заглавие Интелигентна критика.

После написа няколко реда и ги изпрати на адрес erika.berger@millenium.se:

Здравей, Рики. Предполагам, че си ми страшно бясна, след като не отвръщаш на обажданията ми. Искам само да ти кажа, че вече имам връзка с интернет и можеш да ми пишеш на електронната поща, в случай че решиш да ми простиш. Хедебю е селце, което си струва да посетиш. М.

По обяд сложи лаптопа си в чантата и се отправи към кафенето на Сузане, където се настани на обичайната си маса в ъгъла. Сузане му поднесе кафе и сандвич, хвърли любопитен поглед към компютъра и го попита над какво работи. Микаел използва за първи път своята cover story[54] и обясни, че е нает от Хенрик Вангер да напише една биография. Размениха си учтивости. Сузане каза на Микаел да се обърне към нея, когато е готов да чуе истината.

– Обслужвам Вангерови вече трийсет години и знам повечето клюки за семейството – рече тя и се заклатушка към кухнята.

Начертаната от Микаел диаграма свидетелстваше, че семейство Вангер продължава да се множи. С всички деца, внуци и правнуци, които всъщност той не включи, братята Фредрик и Юхан Вангер имаха около петдесет наследници. Микаел забеляза още тенденцията те да доживяват до дълбока старост. Фредрик Вангер бе починал на седемдесет и осем, а брат му Юхан – на седемдесет и две. Улрика Вангер бе живяла до осемдесет и четири годишна възраст. От двамата братя, които все още бяха живи, Харалд Вангер бе на деветдесет и една, а Хенрик – на осемдесет и две.

Единственото изключение бе братът на Хенрик Вангер, Густав, който бе починал от белодробно заболяване на трийсет и седем години. Хенрик бе обяснил, че Густав по принцип винаги бил болнав, бил живял според своите собствени правила и странял от семейството. Той бе останал ерген и нямаше деца.

Като цяло смъртта на всички, които не бяха доживели до старини, бе причинена не от болест, а от други обстоятелства. Ричард Вангер бе загинал само на трийсет и една като доброволец в Зимната война. Готфрид Вангер, бащата на Хариет, се бе удавил година преди тя да изчезне. Самата Хариет бе едва на шестнайсет. Микаел забеляза странната закономерност, че дядото, бащата и внучката от този клон на семейството бяха станали жертва на нещастни случаи. От наследниците на Ричард бе останал само Мартин Вангер, който вече бе на петдесет и пет, а нямаше нито съпруга, нито деца. Хенрик Вангер обаче му бе обяснил, че Мартин имал връзка с една жена от Хедестад.

Мартин Вангер е на осемнайсет, когато сестра му изчезва. Безспорно той спада към малцината роднини, чиито имена със сигурност можеха да бъдат зачертани от списъка на заподозрените в съучастие към изчезването на Хариет. През онази есен той живее в Упсала, където е последна година ученик в гимназията. Мартин също трябва да се включи във фамилната среща, но пристига едва късно следобед, така че по време на драматичния един час, когато сестра му изчезва, се намира сред тълпата зяпачи от другата страна на моста.

Микаел забеляза още два странни факта по отношение на родословното дърво. Първият бе, че всички бракове бяха продължили до смъртта на единия от съпрузите; никой от рода Вангер не се бе развел или оженил повторно дори и в случаите, когато партньорите им бяха починали млади. Микаел се чудеше колко обичайно в статистическо отношение бе това. Сесилия Вангер се бе разделила с мъжа си преди няколко години, но доколкото Микаел бе разбрал, нямаше развод.

Вторият бе, че „мъжката“ и „женската“ страна на семейството сякаш бяха географски разделени. Наследниците на Фредрик Вангер, към които принадлежеше и Хенрик Вангер, традиционно бяха заемали водещи длъжности в компанията и живееха основно във или около Хедестад. Членовете на клона на Юхан Вангер, който бе имал само женски наследници, се бяха омъжили и разпилели по всички краища на страната, най-вече в Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг, или по чужбина. Те идваха в Хедестад само през лятната отпуска или за важни срещи, засягащи концерна. Единственото изключение беше Ингрид Вангер, чийто син Гунар Карлман живееше в Хедестад. Той бе главен редактор на местния вестник „Хедестадс курирен“.