Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Братята Ато и Хари Ранта бяха живото доказателство за това. Два безполезни паразита, които знаеха твърде много за дейността. Най-много от всичко му се искаше да ги увие с верига и да ги хвърли във водата край пристанището. Вместо това обаче ги откара до ферибота за Естония и търпеливо ги изчака да се качат на него. Наложи се да излязат в принудителен отпуск, тъй като някакъв проклет журналист бе започнал да души около тях, така че решиха да се покрият, докато бурята отмине.

Великанът отново въздъхна.

Най-малко от всичко обаче харесваше странични ангажименти като поръчката, свързана с Лисбет Саландер. Тя не представляваше абсолютно никакъв интерес за него. Нито път щеше да му донесе значителна печалба.

Не харесваше и адвокат Нилс Бюрман и не можеше да разбере защо бе приел да му свърши работа. Ала нещата вече бяха завъртени. Бе дал нареждания и възложил изпълнението на задачата на МК „Свавелшьо“.

И все пак положението не му допадаше. Имаше лошо предчувствие.

Вдигна поглед и го плъзна над тъмното поле. После изхвърли угарката си в канавката. Изведнъж съзря някакво движение с крайчеца на окото си и застина. Вгледа се натам. Единствената светлина идваше от бледия полумесец, ала въпреки това успя да различи контурите на тъмна фигура, която пълзеше към него на около трийсетина метра от пътя. Съществото се движеше бавно, на кратки почивки.

Русият великан изведнъж усети как по челото му избива пот.

Мразеше съществото в полето.

В продължение на повече от минута стоя вцепенен и гледа втренчено, като омагьосан, как съществото напредва бавно, но целеустремено. Когато се приближи толкова близко, че можеше да види как очите му проблясват в мрака, великанът бързо се обърна и изтича обратно към колата. Отвори рязко вратата и затърси стартера. Паниката му растеше, накрая успя да запали мотора и включи дългите фарове. Съществото вече бе излязло на пътя и русият великан най-после го видя ясно в светлината на фаровете. Приличаше на огромен скат, който упорито се придвижваше напред. Имаше и жило като на скорпион.

Едно нещо не будеше съмнение. Съществото не идваше от този свят. Бе изпълзяло изпод земята чудовище.

Включи на скорост и стартира с превъртане на колелата. Когато колата премина покрай съществото, то се опита да нападне, но бе твърде далеч. Мъжът спря да трепери едва след доста километри.

ПРЕЗ НОЩТА ЛИСБЕТ се запозна подробно с проучването за трафика на секс робини, извършено от Даг Свенсон и „Милениум“. Постепенно доби доста добра представа за случая, въпреки че тя се крепеше на неясни фрагменти, които навързваше, докато четеше съдържанието на електронните им пощи.

Ерика Бергер бе попитала Микаел Блумквист как се развиват разговорите на Даг с лицата, които смята да разобличи в книгата си. Той ѝ бе отговорил кратко, че не могат да открият мъжа от тайната полиция. Предположи, че някой от изобличените в репортажа работи там. Малин Ериксон бе изпратила до Даг Свенсон (с копие до Микаел Блумквист и Ерика Бергер) обобщени данни от едно странично проучване. И Свенсон, и Блумквист ѝ бяха изпратили отговор с коментари и предложения за включване на допълнителни моменти. Микаел и Даг си разменяха електронни писма по няколко пъти на денонощие. Даг Свенсон му се бе отчел за един приключен разговор с журналист на име Пер-Оке Сандстрьом.

От писмата ставаше ясно, че Свенсон комуникира с някакъв човек на име Гюлдбрансен с адрес в yahoo . Беше ѝ нужно известно време, за да разбере, че Гюлдбрансен трябва да е полицай и че кореспонденцията им е неофициална и се осъществява посредством личен, а не служебен адрес. От това следваше, че Гюлдбрансен е информатор.

Папката с името „Зала“ бе разочароващо кратка и съдържаше едва три уърдовски документа. Най-дългият от тях, 128 КБ, носеше името „Ирина П.“ и съдържаше фрагментарно описание на живота на една проститутка. Ставаше ясно, че тя е мъртва. Лисбет внимателно прочете обобщението, направено от Даг Свенсон въз основа на протокола от аутопсията.

Доколкото Лисбет можа да разбере, Ирина П. бе станала жертва на изключително жестоко насилие, като три от нанесените ѝ рани бяха смъртоносни.

Лисбет разпозна в една от формулировките в текста дословен цитат от дисертацията на Мия Бергман. В нея ставаше дума за жена на име Тамара. Лисбет предположи, че Ирина П. и Тамара са едно и също лице. Прочете изключително внимателно частта с интервютата в труда на Бергман.

Вторият документ с име „Сандстрьом“ бе значително по-кратък. Той съдържаше същата обобщена информация, която Даг Свенсон бе изпратил на електронния адрес на Блумквист и която свидетелстваше, че журналист на име Пер-Оке Сандстрьом е един от клиентите, възползващи се от балтийските момичета. Освен това журналистът бе вършил услуги на секс мафията срещу наркотици или секс. Лисбет се изуми, че наред с различни фирмени бюлетини Сандстрьом бе публикувал в един вестник и статии, в които възмутено осъждаше трафика на секс робини и дори споменаваше как някакъв шведски бизнесмен бил посетил бордей в Талин. Но не разкриваше самоличността му.