Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Вербовката винаги се опираше на слабото място на човека. А слабостта на Екстрьом бе неговата увереност в собствената му значимост, пък и, естествено, като всички други хора и той ценеше ласкателствата. Достатъчно беше да го накарат да се почувства избран.

– И така, установихме, че си човек, радващ се на голямо доверие в полицията… и, разбира се, в правителствените кръгове – прибави Нюстрьом.

Екстрьом изглеждаше доволен. Това, че неназовани хора от правителствените кръгове му имали доверие , бе информация, която макар и недоизказана, сочеше, че би могъл да разчита на благодарност, ако добре си изиграе картите. А така добре си постилаше пътя за бъдещата кариера.

– Разбирам, и какво всъщност искаш?

– Задачата ми е, най-просто казано, колкото се може по-дискретно да ти помогна със знания. Разбираш, естествено, колко невероятно сложна стана цялата тази история. От една страна, предварителното следствие върви по реда си и ти отговаряш за това. Никой… нито правителството, нито Полицията за сигурност, нито кой да е друг може да се намесва и да ти внушава как да движиш това предварително следствие. Работата ти е да откриеш истината и да осъдиш виновните. Една от най-важните длъжности, които съществуват в правовата държава.

Екстрьом кимна.

– От друга страна, би било национална катастрофа с невероятни размери, ако цялата истина за Залаченко види бял свят.

– И каква е целта на посещението ти?

– Първо, мое задължение е да те въведа в деликатната страна на положението. Не вярвам Швеция да се е намирала в по-опасна позиция от времето на Втората световна война. Може да се каже, че съдбата на Швеция сега е в твоите ръце.

– Кой е началникът ти?

– Съжалявам, но не мога да ти разкрия името на хората, които работят по това дело. Мога само да те уверя, че инструкциите ми идват от възможно най-високо място.

Боже Господи! Той действа по заповед на правителството. Но не може да го каже, защото ще настъпи политическа катастрофа.

Нюстрьом видя, че Екстрьом захапа въдицата.

– Затова пък мога да ти окажа помощ с информация. Имам много разширени пълномощия и ми е позволено по собствена преценка да те запозная с материали, които са от най-секретните в тази страна.

– Аха.

– Това означава, че ако имаш въпроси за нещо, каквото и да е то, ще се обръщаш към мен. Не трябва да разговаряш с някой друг от Полицията за сигурност, само с мен. Задачата ми е да бъда твой гид в този лабиринт и ако има заплаха от сблъсъци на разни интереси, да си помогнем да намерим разрешение.

– Разбирам. В такъв случай трябва да кажа, че съм благодарен, че ти и твоите колеги сте готови да ме облекчите по този начин.

– Искаме процесът да тръгне, въпреки че положението е трудно.

– Добре. Уверявам те, че ще бъда крайно дискретен. Не за първи път боравя със засекретена информация…

– Да, знаем това много добре.

Екстрьом зададе дузина въпроси, които Нюстрьом внимателно записа.

Сега, на това трето посещение, Екстрьом получи отговори на повечето от тях. Най-важният бе каква е истината за доклада на Бьорк от 1991 година.

– Ето, това ни е грижата – каза Нюстрьом.

Изглеждаше разтревожен.

– Може би трябва най-напред да ти кажа, че когато този доклад излезе на повърхността, съставихме група за анализ, която работеше почти денонощно с цел да установи какво точно се е случило. И сега сме стигнали до точката, в която можем вече да направим някои изводи. И то – много неприятни изводи.

– Мога да разбера, нали от този доклад излиза, че Полицията за сигурност и психиатърът доктор Петер Телебориан са организирали вкарването на Лисбет Саландер в лудница.

– Де да беше само това… – каза Нюстрьом и слабо се усмихна.

– Само?

– Да. Ако беше така, то работата щеше да е проста. Тогава щеше да бъде извършено престъпление, което би довело до присъди. Проблемът е, че този доклад не съвпада с докладите, които са архивирани при нас.

– Как така?

Нюстрьом извади синя папка и я отвори.

– Това, което имам тук, е истинският доклад, написан от Гунар Бьорк през 1991 година. Тук са още и оригиналните документи за кореспонденцията между него и Телебориан, които имаме в архива. Работата е там, че двете версии не съвпадат.

– Обясни.

– Лошото е, че Бьорк се обеси. Предполагаме, че го е направил заради очакваните разкрития за сексуалните му забежки. „Милениум“ се канеше да го съсипе. Това го е хвърлило в толкова дълбоко отчаяние, че е посегнал на собствения си живот.