Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Мога да те уверя, че всичко е вярно.

– А аз ще ти обясня защо в материала има основни грешки. Откъде получи информацията?

– От източник в полицията.

– Кой?

Юханес Фриск се поколеба. Като всички журналисти по света, и той не желаеше да издава източниците си на информация. От друга страна, Ерика Бергер бе главен редактор и съответно една от малкото личности, които имаха право да изискват такава информация.

– Един полицай от отдел „Убийства“, на име Ханс Фасте.

– Той ли ти се обади, или ти на него?

– Той.

Ерика Бергер кимна.

– И защо, мислиш, ти се е обадил?

– Един-два пъти съм го интервюирал по време на преследването на Саландер. Знае кой съм.

– И знае, че си на 27 години и че заместваш, и че си на разположение, когато искат да се публикува информация, която прокурорът иска да излезе.

– Ами всичко това го разбирам. Но получих информация от полицейското следствие, отидох да обядвам с Фасте и той ми разказа това. Цитиран е коректно. Какво да правя?

– Убедена съм, че си цитирал коректно. Онова, което трябваше да се случи, бе да предадеш информацията на Андеш Холм, който трябваше да почука на вратата на моята стая и да обясни случая, тогава заедно щяхме да решим какво да се направи.

– Разбирам. Но аз…

– Оставил си материала на Холм, който е шеф на новините. Постъпил си правилно. Работата се е пропукала при Холм. Но нека анализираме текста ти. Първо, защо Фасте е искал тази информация да изтече?

Юханес Фриск вдигна рамене.

– Означава ли това, че не знаеш, или че не ти пука?

– Не знам.

– Окей. Ако аз твърдя, че тази история е лъжлива и че Саландер няма абсолютно нищо общо с анаболни стероиди, какво ще кажеш тогава?

– Не мога да докажа противното.

– Точно така. Което означава, че ти искаш да публикуваш твърдения, които вероятно са лъжливи, само защото нямаме доказателства за обратното.

– Не, нали носим журналистическа отговорност. Но в случая имаме източник, който твърди нещо и когото цитирам точно. Не можем да спрем да публикуваме подобни твърдения.

– Можем да поставим въпроса защо източникът иска тази информация да изтече. Нека ти обясня защо съм издала заповед всичко, което се отнася до Лисбет Саландер, да минава през бюрото ми. Всъщност имам достатъчно познания по темата, повече от всеки друг тук, в СМП. Правната редакция е информирана за това, както и че няма да обсъждам въпроса с тях. „Милениум“ ще публикува материал, за който съм се ангажирала да не разкривам нищо на СМП, въпреки че работя тук. Получавах информация в качеството си на главен редактор на „Милениум“ и сега съм между два стола. Разбираш ли ме?

– Да.

– И по силата на това, което знам от „Милениум“, без колебание мога да твърдя, че казаното от Фасте е лъжа и има за цел да навреди на Лисбет Саландер преди предстоящия процес.

– Трудно е да се навреди на Лисбет Саландер, като се имат предвид всички разкрития, вече направени за нея…

– Тези разкрития до голяма част са лъжливи и изопачени. Ханс Фасте е един от централните източници на твърденията, че Лисбет Саландер е параноичка и че е агресивна лесбийка, която се отдава на сатанизъм и садо-мазо секс. Медиите захапаха чисто и просто защото Фасте изглежда сериозен източник, пък и винаги е забавно да се пише за секс. И сега Фасте продължава да я клевети, съобщавайки „информация“, която още повече ще я очерни в общественото съзнание, като при това иска СМП да помогне в разпространението ѝ. Сори, но не и в моята смяна.

– Разбирам.

– Нима? Хубаво. Тогава да обобщя всичко казано в едно изречение. Твоята характеристика на журналист включва да разпитваш и критично да проучваш, а не безкритично да повтаряш твърдения, които идват от далеч не високопоставени играчи в бюрокрацията. Забрави за това. Ти имаш много добро перо, но този ти талант би бил напълно безсмислен, ако забравиш за характеристиката си.

– Да.

– Ще сваля този материал.

– Окей.

– Не издържа критика. Не му вярвам.

– Разбирам.

– Това не означава, че не вярвам на теб.

– Благодаря.

– Затова смятам да те пратя обратно на бюрото с предложение за нов материал.

– Така ли?

– Свързано е с договора ми с „Милениум“ . Не мога да пипам нищо, което знам за аферата „Саландер“. Същевременно съм главен редактор на вестник, който рискува здраво да сгафи, защото редакцията няма информацията, която имам аз.

– Хм…

– Това е уникална ситуация и касае единствено Саландер. Ето защо съм решила да избера репортер, когото да направлявам в правилната посока, така че да нямаме нищо общо с онези неща, които ще се публикуват в „Милениум“ .