Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– И ти смяташ, че „Милениум“ ще публикува нещо сензационно за Саландер?

– Не смятам. Знам. „Милениум“ има нещо, което ще преобърне цялата история на Саландер, и направо побеснявам, че не мога аз да изляза с този сюжет. Но чисто и просто е невъзможно.

– Но ти твърдиш, че сваляш текста ми, защото не е верен… Значи вече знаеш, че в историята има нещо, което всички останали репортери са пропуснали.

– Именно.

– Извинявай, но е трудно да се повярва, че цяла медийна Швеция е стъпила на такава мина…

– Лисбет Саландер е била предмет на медийна манипулация. В такива случаи нормалните правила престават да важат и в пространството може да се пусне каквато и да е глупост.

– Значи казваш, че Саландер не е това, което изглежда.

– Опитай да си кажеш, че е невинна за онова, в което я обвиняват, че е обрисувана по афишите невярно и че са задвижени съвсем други сили от онези, за които знаем до днес.

– Твърдиш, че е така?

Ерика Бергер кимна.

– И това означава, че материалът ми е част от продължаваща кампания срещу нея.

– Точно.

– Но не можеш да кажеш каква е историята?

– Не.

Юханес Фриск се почеса по главата. Ерика Бергер го изчака да помисли.

– Окей… какво искаш да направя?

– Върни се на бюрото си и започни да мислиш върху друга тема. Не се стресирай, но тъкмо преди процеса може би ще започнем да излизаме с дълъг материал, може би цяла поредица, посветена на истината за Лисбет Саландер. Започни да четеш всички материали и си състави списък на казаното за нея, разгледай твърденията едно по едно.

– Аха…

– Мисли като репортер. Проучи кой разпространява историята, защо я разпространява и в чия полза.

– Но аз няма да съм в СМП, когато започне процесът. Това е, както ти казах, последната седмица от работата ми на заместващ.

Ерика извади пластмасов джоб от чекмедже на бюрото и сложи лист хартия пред Юханес Фриск.

– Вече съм удължила заместничеството ти с три месеца. Ще си изработиш както обикновено седмицата и ще се появиш пак тук в понеделник.

– Ами…

– Стига да искаш да продължиш да заместваш в СМП. Искаш ли?

– Естествено.

– Тогава те наемам да вършиш проучванията си извън обикновената редакционна работа. Ще работиш директно за мен. Специално ще наблюдаваш процеса „Саландер“ за сметка на СМП.

– Шефът на новините може да има друго мнение…

– Не се тревожи за Холм. Говорих с шефа на правната редакция и там никой няма да ти сложи крак. Но ще трябва да ровиш в причините, а не в новините. Как звучи?

– Супер.

– Тогава… тогава свършихме. Ще се видим в понеделник.

Тя го изпрати и му махна от буркана. Когато вдигна поглед, видя Андеш Холм да я наблюдава от другата страна на централното бюро. Сведе очи и се престори, че не я е гледал.

ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА Петък, 13 май – събота, 14 май

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ ПОСТАРА да провери дали не е наблюдаван, когато рано сутринта в петък извървя пътя от редакцията на „Милениум“ до старото жилище на Лисбет Саландер на Лундагатан. Трябваше да замине за Гьотеборг и да се срещне с Идрис Гиди. Проблемът бе да се организира достатъчно сигурен транспорт, за да не бъде наблюдаван и да не оставя следи. След солиден размисъл реши да се откаже от влака, защото не искаше да използва кредитна карта. Обикновено заемаше колата на Ерика Бергер, което вече не бе възможно. Мислеше да помоли Хенри Кортез или някой друг да вземат кола под наем, но така щеше да остави документни следи.

Накрая стигна до очевидното решение. Изтегли пари от банкомат на Йотгатан. Използва ключовете на Лисбет Саландер, за да отвори вратата на нейната виненочервена хонда, която стоеше изоставена пред жилището ѝ от март. Намести седалката и видя, че резервоарът е наполовина пълен. Тръгна на заден ход и подкара към Е 4 при моста Лилехолм.

Паркира в пресечка на Авенюто в Гьотеборг в 14,50 часа. Хапна в първото кафене, което му се изпречи на пътя. В 16,10 взе трамвая за Анеред и слезе в центъра. Отне му двайсет минути да намери адреса на жилището на Идрис Гиди. Закъсня с около десет минути за уговорената среща.

Идрис Гиди накуцваше. Отвори вратата, ръкува се с Микаел Блумквист и го покани в спартански обзаведена дневна. На бюро до масата, на която покани Микаел да седне, имаше дузина фотографии в рамка. Микаел ги разгледа.

– Семейството ми – каза Идрис Гиди.

Идрис Гиди говореше със силен акцент. Микаел подозираше, че едва ли би изкарал езиков тест.

– Това братята ти ли са?