Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Отиде в стаята си и забеляза, че мъж в тъмно сако се е облегнал на стената до вратата му. Имаше гъста коса и добре поддържана брадичка.

– Доктор Юнасон?

– Да?

– Здравей, името ми е Петер Телебориан. Главен лекар съм в психиатричната клиника „Санкт Стефан“ в Упсала.

– Да, познах те.

– Добре. Нужен ми е личен разговор с теб, ако имаш малко време.

Андеш Юнасон отвори вратата на стаята си.

– С какво мога да ти помогна? – запита Андеш Юнасон.

– Става дума за една от твоите пациентки. Лисбет Саландер. Трябва да я видя.

– Хм… В такъв случай трябва да поискаш разрешение от прокурора. Тя е арестувана и посещенията при нея са забранени. Такива посещения трябва да се заявяват и предварително при адвоката на Саландер…

– Да, да, знам. Мислех, че в този случай можем да избегнем цялата тази бюрокрация. Аз съм лекар и можеш без уговорки да ми осигуриш достъп до нея по чисто медицински причини.

– Да, така може да се мотивира. Но не разбирам в каква връзка.

– Бях няколко години психиатър на Лисбет Саландер, когато бе въдворена в „Санкт Стефан“ в Упсала. Следил съм я, докато навърши 18 години, когато съдът я пусна в обществото, макар и под попечителство. Може би трябва да спомена, че аз се възпротивих на това. Оттогава тя се вихри и днес виждаме резултата.

– Разбирам – каза Андеш Юнасон.

– Все още чувствам голяма отговорност за нея и затова бих искал да получа възможност да преценя доколко положението се е влошило през последните десет години.

– Влошило?

– В сравнение с времето, когато бе лекувана в пубертета. Мислех, че ние, лекарите, можем да намерим приемливо решение.

– А, докато не съм забравил… Може би ще ми помогнеш в нещо, което не разбирам съвсем, казано между нас, лекарите. Когато я приехме тук, в болницата, разпоредих да се направят обширни медицински изследвания. Един колега изиска съдебномедицинския доклад, който бе съставен от някой си доктор Йеспер Х. Льодерман.

– Точно така. Бях ръководител на Йеспер, когато готвеше доктората си.

– Разбирам. Но забелязах, че съдебномедицинският доклад е много неясен.

– Така ли?

– Не съдържа никаква диагноза, повече прилича на академично проучване на мълчалив пациент.

Петер Телебориан се засмя.

– Да, хич не е лесна. Както личи от доклада, постоянно отказваше да участва в разговори с Льодерман. Като резултат му се наложи да се изразява малко неясно. Което бе доста коректно от негова страна.

– Разбирам. Но във всеки случай препоръката беше тя да бъде принудително затворена в клиника.

– Това се дължи на предишната ѝ история. Имаме нейна многогодишна клинична картина.

– Ето това е, което не разбирам. Когато я приехме тук, изискахме болничния ѝ дневник от „Санкт Стефан“. Но още не сме го получили.

– Съжалявам. Но по решение на съда той е засекретен.

– Разбирам. И как ще можем тук, в Салгренската болница, да ѝ осигурим добро лечение, ако нямаме достъп до болничния ѝ дневник? Фактически сега ние носим медицинска отговорност за нея.

– Грижил съм се за нея от дванайсетгодишна възраст и не вярвам да съществува друг лекар в Швеция, който да има такава представа за болестта ѝ.

– Която е…?

– Лисбет Саландер страда от сериозно психично смущение. Както знаеш, психиатрията не е точна наука. Не бих искал да се обвързвам с диагноза. Но тя страда от силно изразен параноидно-шизофренен синдром. В картината влизат и периоди на маниакална депресия. Освен това ѝ липсва емпатия.

Десетина секунди Андеш Юнасон изучаващо разглеждаше доктор Петер Телебориан, преди да разпери ръце.

– Няма да споря с доктор Телебориан, но никога ли не си обмислял възможността за някоя по-проста диагноза?

– Например?

– Например синдрома на Аспергер. Разбира се, не съм ѝ правил психиатрично изследване, но ако спонтанно трябва да направя предположение, според мен по-скоро става дума за някаква форма на аутизъм. Това би обяснило нейната социална неприспособимост.

– Съжалявам, но пациентите с аспергер не подпалват собствените си родители. Вярвай ми, никога по-рано не съм срещал толкова добре изявен социопат.

– Възприемам я като затворена, но не и като параноиден социопат.

– Тя е крайно манипулативна – каза Петер Телебориан. – Показва онова, което смята, че искаш да видиш.

Андеш Юнасон леко се понамръщи. Петер Телебориан влизаше в пълно противоречие с неговата обща оценка на Лисбет Саландер. Ако имаше нещо, което не би я нарекъл, то беше „манипулативна“. Напротив – беше човек, който поддържа ненакърнима дистанция с обкръжението си и изобщо не показва никакви емоции. Опита се да съпостави обрисуваната от Телебориан картина със собствената си представа за Лисбет Саландер.