Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Бени К! – избухна Ниеминен. – Бени К. е сополанко с жълто на устата.

– Спокойно! Компания му прави онзи рус дявол, с когото ти и Маге си общувате.

Сони Ниеминен внезапно се вледени. Бързо се огледа наоколо и се разходи няколко метра по-далече от вратата на магазина за цигари.

– Какво каза? – попита с нисък глас.

– Онзи русият, с когото ти и Маге движите, се появи и поиска убежище.

– Но, по дяволите, Валтари, издирват го в цялата проклета Швеция за убийство на полицай!

– Да… и затова му трябваше скривалище. Какво можехме да направим? Той е твой и на Маге приятел.

Сони Ниеминен за няколко секунди затвори очи. Роналд Ниедерман бе давал на МК „Свавелшьо“ доста работа, която в добрите времена носеше добри печалби. Но той в никакъв случай не беше приятел. Беше опасен тип, психопат, при това психопат, когото полицията търсеше със синя лампа. Сони Ниеминен не би повярвал и за секунда на Роналд Ниедерман. Най-добре би било, ако се появеше с куршум в черепа. Тогава поне малко щеше да си заслужава да привличат вниманието на полицията.

– И какво направихте с него?

– Бени К. се погрижи за него. Отведе го при Виктор.

Виктор Йорансон беше касиер на клуба и финансов експерт, живеещ близо до Йерна. Йорансон имаше гимназиално икономическо образование и бе започнал кариерата си като финансов съветник на един югославски кръчмарски цар, преди да вкарат бандата му в затвора за тежки икономически престъпления. Беше срещнал Маге Лундин в затвора „Кумла“ в началото на деветдесетте. Той единствен в МК „Свавелшьо“ ходеше със сако и вратовръзка.

– Валтари, седни в колата и ме посрещни в Сьодертеле. Вземи ме след четирийсет и пет минути от гарата на бързия влак.

– Тъй ли? И защо толкова бързаш?

– Защото трябва да овладеем ситуацията колкото се може по-бързо.

ХАНС-ОКЕ ВАЛТАРИ крадешком погледна Сони Ниеминен, който седеше мълчалив и навъсен като градоносен облак на пътя за Свавелшьо. За разлика от Маге Лундин, красивият Ниеминен никак не беше лесен. На пръв поглед слабоват, той беше истинска гадина, бързо кипваше и ставаше опасен, особено като пийне. В момента бе трезвен, но Валтари усещаше тревога за бъдещето с водач като Ниеминен. Маге винаги някак си го укротяваше. Запита се как ли щяха да се оправят с Ниеминен като временно изпълняващ длъжността президент на МК.

Бени К. не се виждаше наоколо. Ниеминен направи два опита да се свърже с него по мобилния, но не успя.

Отидоха в дома на Ниеминен, на около километър от сградата на клуба. Полицията беше правила обиск, но не бе открила нищо важно за следствието във връзка с Нюкварн. Всъщност полицията не намери нищо, което да говори за престъпни занимания, и затова Ниеминен бе на свобода.

Той взе душ и се преоблече, докато Валтари търпеливо чакаше в кухнята. После изминаха около сто и петдесетте метра навътре в гората зад къщата на Ниеминен и разровиха земята, покриваща един плитко заровен сандък. Вътре имаше шест ръчни огнестрелни оръжия, от които един АК 5, доста голямо количество амуниции и около два килограма взрив. Това беше малкият арсенал на Ниеминен. Две от оръжията в сандъка бяха полски „Р-83 Ванад“-и – същите като оръжието, което Лисбет Саландер бе отнела от Ниеминен в Сталархолмен.

Ниеминен отхвърли мисълта за Лисбет Саландер. Неприятна тема. В килията в полицията в Сьодертеле много пъти си бе припомнял сцената, когато той и Маге Лундин пристигнаха в лятната къща на Нилс Бюрман и намериха Саландер на двора.

Развитието на събитията беше напълно непредсказуемо. Бе отишъл там с Маге Лундин, за да изгорят проклетата вила на адвокат Бюрман. Отидоха, инструктирани от същия този рус проклетник. И се натъкнаха на гадната Саландер – сама, висока 150 сантиметра и слаба като пръчка. Ниеминен се запита колко ли кила тежи. След това всичко се обърка и експлодира в оргия от насилие, за която никой от двамата не беше подготвен.

Чисто технически той би могъл да обясни как се случи всичко. Саландер имаше патрон със сълзотворен газ, който изпразни в лицето на Маге Лундин. Маге би трябвало да е подготвен, но не беше. Тя го ритна два пъти, не е нужна кой знае каква мускулна сила да изриташ една челюст. А и го изненада. Това можеше да се обясни.

Но после тя се зае и с него, със Сони Ниеминен, мъжа, с когото зрели и отлично тренирани мъже не смееха да влязат в разправия. Тя се движеше бързо, а той се мъчеше да извади оръжието си. Удари го по същия лек и унизителен начин, сякаш отстраняваше муха. Имаше електрошокова палка. Имаше…