Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Микаел взе метрото до площада на кметството и се разходи до улица „Вси светии“. Приятелят на Кристер, Арнолд Магнусон, отвори вратата. Колкото и да се опитваше, Микаел все не можеше да се освободи от чувството, че гледа рекламен афиш на нещо. Арнолд Магнусон някога играеше в Кралския драматичен театър и беше един от най-търсените шведски актьори. Странно бе да го срещнеш в действителния живот. Микаел не се впечатляваше много от знаменитости, но тъкмо Арнолд Магнусон имаше толкова характерен вид и бе толкова свързан с разни роли във филми и по телевизията, особено с ролята на холеричния, но справедлив криминален комисар Гунар Фриск в безкрайно популярен телевизионен сериал, че Микаел постоянно очакваше от него да се държи като Гунар Фриск.

– Здрасти, Мике – каза Арнолд.

– Здравей – каза Микаел.

– В кухнята – каза Арнолд и го пусна да влезе.

Кристер Малм поднесе прясно намазани със сметана гофрети с къпиново сладко и току-що направено кафе. Устата на Микаел се напълни със слюнка още преди да успее да седне и да се нахвърли върху чинията. Кристер Малм запита какво е станало в Госеберя. Микаел отново описа подробностите. Беше на третата гофрета, преди да запита на свой ред какво става.

– Имахме малък проблем в „Милениум“, докато ти беше в Гьотеборг.

Микаел повдигна вежди.

– Какъв?

– Нищо сериозно. Но Ерика Бергер е станала главен редактор на „Свенска Морон-Постен“. Изкара последния си работен ден в „Милениум“ .

МИКАЕЛ ОСТАНА ДА СЕДИ с гофрета на половината път до устата му. Трябваха му няколко секунди, за да схване важността на съобщението.

– Защо не е казала по-рано? – запита накрая.

– Защото искала да каже най-напред на теб, а ти тичаше нагоре-надолу и те нямаше няколко седмици. Вероятно е сметнала, че си имаш достатъчно проблеми с историята на Саландер. След като е искала най-напред на теб да каже, съответно не е казала нищо на нас, другите, и времето си е минавало… Накрая тя внезапно се е озовала в ситуация, в която е трябвало да се справя с гузната си съвест, и се е чувствала отвратително. А ние нищо не забелязахме.

Микаел замижа.

– Мамка му! – каза той.

– Знам. Сега се получи така, че ти си последният от редакцията, който узнава. Исках да имам възможност да ти го кажа и да разбереш какво се е случило, за да не мислиш, че става зад гърба ти.

– Хайде, бе! Но, Исусе! Адски е гот, че е получила тази работа в СМП. Само че ние какво ще правим в редакцията?

– Малин ще стане изпълнителен главен редактор от следващия брой.

– Малин?

– Ако ти не искаш да си главен редактор…

– Не, по дяволите!

– Така си и мислех. Значи Малин ще бъде главен редактор.

– А кой ще е редакционен секретар?

– Хенри Кортез. При нас е от четири години и вече не е зелен практикант.

Микаел премисли предложенията.

– Какво бих могъл да кажа? – запита той.

– Нищо – каза Кристер Малм.

Микаел сухо се засмя.

– Окей. Да бъде както сте решили. Малин я бива, но е малко неуверена в себе си. А Хенри често се цели твърде високо. Трябва да ги държим под око.

– Ще го направим.

Микаел замълча. Мислеше колко пусто ще бъде без Ерика и че никак не е сигурен какво ще стане с вестника в бъдеще.

– Трябва да се обадя на Ерика и…

– Не, мисля, че няма нужда.

– Защо?

– Тя спи в редакцията. Върви и я събуди, или нещо такова.

МИКАЕЛ НАМЕРИ дълбоко заспалата Ерика Бергер на сгъваемия диван в нейната стая в редакцията. Беше използвала нощта, за да изпразни рафтовете и бюрото от лични вещи и документи, които искаше да задържи. Бе напълнила пет кашона. Микаел дълго я наблюдава от процепа на вратата, преди да влезе, да седне на ръба на леглото и да я събуди.

– Защо, за Бога, не дойде при мен, а трябваше да спиш в службата? – каза той.

– Здравей, Микаел.

– Кристер ми каза.

Тя започна нещо да обяснява, когато той се наведе и я целуна по бузата.

– Сърдиш ли се?

– Безумно – сухо каза той.

– Съжалявам. Просто не можах да откажа предложението. Но се чувствам ужасно, сякаш ви оставям всички в „Милениум“ в ужасно трудно положение.

– Не съм аз човекът, който да те критикува, че напускаш гемията. Преди две години и аз тръгнах оттук и оставих теб в ужасно положение, много по-трудно от сега.

– Едното няма нищо общо с другото. Ти направи пауза. А аз приключвам завинаги и криех това. Съжалявам много.

Микаел за малко замълча. После вяло се усмихна.

– Като му е дошло времето… A woman’s gotta do what a woman’s gotta do and all that crap[5] .