Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Почти нищо не си спомняше, когато се събуди. Маге Лундин бе прострелян в крака. После пристигна полицията. След известни преговори между Стренгнес и Сьодертеле той попадна в ареста в Сьодертеле. А тя бе откраднала и „Харлей Дейвидсън“-а на Маге Лундин. И отрязала значката на МК „Свавелшьо“ от коженото му яке – този символ, който караше хората да му дават път на опашките в кръчмите и който му осигуряваше статут, какъвто обикновеният швед не би могъл и да разбере. Лисбет Саландер го беше унизила.

Сони Ниеминен внезапно усети, че изпада в ярост. Беше успял да мълчи по време на полицейските разпити. Никога на никого нямаше да разкаже за случилото се в Сталархолмен. До този момент Лисбет Саландер не означаваше нищо за него. Беше някакъв дребен обект, с който се занимаваше Маге Лундин – пак по нареждане на проклетия Ниедерман. А сега я мразеше със страст, изненадваща самия него. Обикновено бе хладнокръвен и разсъдлив, но сега знаеше, че някога в бъдещето ще има възможност да си го върне и да изчисти срамното петно. Но първо трябваше да въведе ред в хаоса, който Саландер и Ниедерман бяха предизвикали в МК „Свавелшьо“.

Ниеминен взе останалите две полски оръжия, зареди ги и ги даде на Валтари.

– Имаме ли план?

– Ще отидем да си поговорим с Ниедерман. Той не е един от нас и никога преди не е бил арестуван от полицията. Не знам как ще реагира, ако го хванат, но ако се разприказва, ще ни вкара вътре всичките. Така ще хлътнем, че пушек ще се вдига.

– Искаш да кажеш ние да…

Ниеминен вече бе решил, че Ниедерман трябва да се отстрани, но осъзна, че не бива да плаши Валтари, преди да пристигнат на място.

– Не знам. Но трябва да му набараме пулса. Ако има план и може бързо да изчезне в чужбина, ще му помогнем по трасето. Но докато рискува да бъде хванат от полицията, за нас представлява заплаха.

В ЧИФЛИКА НА ВИКТОР ЙОРАНСОН край Йерна беше тъмно, когато привечер Ниеминен и Валтари влязоха в двора. Само това бе достатъчно, за да породи у тях предчувствие за беда. Останаха в колата и изчакаха малко.

– Може да ги няма – предположи Валтари.

– Да, бе! Отишли са с Ниедерман на кръчма – каза Ниеминен и отвори вратата на колата.

Външната врата не беше заключена. Ниеминен запали лампата на тавана. Тръгнаха от стая в стая. Беше добре почистено и спретнато, което вероятно бе нейна заслуга, на жената, как се казваше, дето Йорансон живееше с нея.

Намериха Виктор Йорансон и жената, с която живееше, в избата, натъпкани в килера за пране.

Ниеминен се наведе и огледа труповете. Протегна пръст и докосна жената, чието име не помнеше. Беше леденостудена и вкочанена. Това означаваше, че са мъртви поне от двайсет и четири часа.

На Ниеминен не му трябваше заключението на патолога, за да разбере как са умрели. Нейният врат беше прекършен, като главата по всяка вероятност е била извита на 180 градуса. Носеше тениска и джинси и доколкото Ниеминен можеше да види, нямаше други наранявания.

Затова пък Виктор Йорансон бе само по гащи. Беше зверски пребит и имаше синини и кръвонасядания по цялото тяло. И двете му ръце бяха счупени и разперени като извити клони на всички посоки. Прецениха, че е бил подложен на продължителен побой, какъвто обикновено определят като измъчване. Накрая е бил убит, сметна Ниеминен, със силен удар в гръкляна. Мъжецът бе натикан дълбоко в гърлото.

Сони Ниеминен се изправи, качи се по стълбата на избата и излезе през външната врата. Валтари го последва. Ниеминен пресече двора и се отправи към обора, на около 50 метра оттам. Дръпна резето и отвори вратата.

Намери тъмносиньо рено, модел 1991.

– Каква кола има Йорансон? – запита Ниеминен.

– Кара сааб.

Ниеминен кимна. Измъкна ключове от джоба на якето си и отвори една врата най-навътре в обора. Трябваше да хвърли само един поглед наоколо, за да разбере, че е закъснял. Тежкият оръжеен шкаф беше широко отворен.

Ниеминен направи гримаса.

– Около 800 000 крони – каза.

– Какво? – запита Валтари.

– В този шкаф МК „Свавелшьо“ имаше 800 000 крони. Наши пари.

Трима души знаеха къде МК „Свавелшьо“ държеше касата в очакване на инвестиции и изпрани пари. Виктор Йорансон, Маге Лундин и Сони Ниеминен. Ниедерман бе беглец. Трябваха му пари. Той знаеше, че Йорансон се грижи за парите.

Ниеминен дръпна отново вратата и бавно излезе на двора. Мислеше напрегнато, докато се опитваше да асимилира катастрофата. Част от приходите на МК „Свавелшьо“ бяха под формата на ценни книжа, до които имаше достъп само той, още една част можеше да се възстанови от Маге Лундин. Но ако не бе дал ясни инструкции на Маге Лундин, голяма част от депозитите щеше да си остане единствено в главата на Йорансон. А Ниеминен се съмняваше, че е давал инструкции на Маге, за когото се знаеше, че не е силен в икономиката. Ниеминен пресметна, че с отпадането на Йорансон МК „Свавелшьо“ е загубил повече от шейсет процента от доходите си. Унищожителен удар. Парите бяха необходими преди всичко, за да се покриват ежедневните разходи.