Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Какво ще правим? – запита Валтари.

– Ще отидем да кажем на полицията какво е станало тук.

– Да кажем на полицията?

– Да, мамка му! Отпечатъците ми са в къщата. Искам бързо да бъдат намерени Йорансон и жената, така че съдебната медицина да установи, че са умрели, докато съм бил в ареста.

– Разбирам.

– Добре. Издири Бени К., искам да говоря с него. Ако все още е жив, имам предвид. И после ще потърсим Роналд Ниедерман. Всички наши хора из клубовете в целия Север трябва да си държат очите отворени за него. Искам главата на този дявол на поднос. Сигурно пътува със сааба на Йорансон. Намери регистрационния номер.

Когато Лисбет Саландер се събуди, беше два часа в съботния следобед и някакъв лекар я побутваше.

– Добро утро – каза той. – Казвам се Бени Свантесон и съм лекар. Боли ли те?

– Да – каза Лисбет Саландер.

– Съвсем скоро ще получиш болкоуспокояващо. Но първо трябва да те прегледам.

Лекарят взе да притиска и да рови с пръсти из измъченото ѝ тяло. Лисбет успя силно да се раздразни, докато свърши, но бе толкова изтощена, че реши най-добре да премълчи, отколкото да започне пребиваването си в Салгренската болница с кавга.

– Как съм? – попита.

– Ще се оправиш – каза лекарят и си отбеляза нещо, преди да се изправи.

Което не беше кой знае каква информация.

Когато си тръгна, дойде сестра и ѝ помогна да се облекчи в една подлога. После Лисбет заспа отново.

АЛЕКСАНДЪР ЗАЛАЧЕНКО, или Карл-Аксел Будин, получи обяд, състоящ се от течна храна. Дори най-малките движения на лицевите мускули му причиняваха ужасни болки в челюстта и скулата, така че не можеше и да се мисли за дъвчене. По време на нощната операция в челюстта му също бяха сложили титанови пирони.

Все пак болката не бе толкова непоносима, че да не се справи. Залаченко понасяше болка. Нищо не можеше да се сравни с онази болка, която бе изпитвал в продължение на седмици и месеци преди петнайсет години, когато бе горял като факла в колата на Лунтмакаргатан. Последвалото лечение бе един безкраен маратон от мъки.

Лекарите бяха решили, че животът му е вън от опасност, но че е сериозно ранен и като се има предвид възрастта му, трябва да остане да лежи в интензивното няколко дни.

В събота имаше четири посещения.

В девет се върна криминалният инспектор Ерландер. Този път вместо оная щука Соня Мудиг го придружваше доста по-симпатичният Йеркер Холмберг. Зададоха му горе-долу същите въпроси за Роналд Ниедерман както миналата вечер. Той беше готов със своята история и не направи грешки. Когато започнаха да го обсипват с въпроси за евентуалното му участие в трафик на хора и други престъпления, той отрече да знае каквото и да било. Бил пенсионер по болест и не разбирал за какво говорят. Хвърли всичко върху Роналд Ниедерман и предложи всячески да помогне, за да открият избягалия убиец на полицай.

Лошото бе, че на практика едва ли можеше с нещо да помогне. Нямаше представа в какви кръгове се движи Ниедерман и при кого евентуално би потърсил помощ.

Около единайсет за малко се появи представител на прокуратурата, който официално му заяви, че е заподозрян в тежък побой и възможен опит за убийство на Лисбет Саландер. Залаченко отговори, като търпеливо обясни, че той е жертва на престъпление и че всъщност Лисбет Саландер е тази, която се е опитала да го убие. Прокуратурата му предложи правна помощ под формата на служебен защитник.

Залаченко каза, че ще помисли по въпроса.

Което не възнамеряваше да направи. Вече имаше адвокат и първата му работа сутринта бе да му се обади и да го помоли да дойде час по-скоро. Мартин Тумасон бе съответно третият гост за деня до болничното му легло. Той нахлу с тревожна физиономия, прекара ръка през русата си вълниста коса, оправи си очилата и се ръкува със своя клиент. Беше пълничък и много очарователен. Подозираха, че е провалил югославската мафия, чиито деяния още бяха предмет на разследване, но все пак имаше репутацията на адвокат, който печели делата си.

Залаченко научи за Тумасон чрез един бизнес познат преди пет години, когато имаше нужда да преструктурира някои фондове, свързани с малко финансово предприятие в Лихтенщайн, което притежаваше. Не бяха някакви драматични суми, но намесата на Тумасон беше изключително полезна и Залаченко успя да спести сериозно данъчно облагане. След това се довери на Тумасон при още няколко случая. Тумасон разбираше, че парите идват от криминална дейност, но това май не го безпокоеше. Накрая Залаченко реши цялата дейност да се преструктурира в ново предприятие, на което с Ниедерман да са съсобственици. Отиде при Тумасон с предложение адвокатът да участва като трети, скрит партньор и да се грижи за финансовата страна. Тумасон прие без колебание.