Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Е, господин Будин, това не изглежда особено приятно.

– Бях подложен на тежък побой и опит за убийство – каза Залаченко.

– Виждам. Някоя си Лисбет Саландер, ако правилно съм разбрал.

Залаченко снижи глас.

– Нашият партньор Ниедерман, както си разбрал, я оплеска.

– Разбрах.

– Полицията подозира, че съм намесен в случая…

– А ти, разбира се, не си. Ти си жертва и е важно сега веднага да се погрижим работата да се разчуе в пресата. Госпожица Саландер и без това получи доста лоша реклама… Аз ще се заема с този въпрос.

– Благодаря.

– Но позволи ми веднага да кажа, че не съм адвокат по криминални дела. Ще имаш нужда от помощта на специалист. Ще ти уредя адвокат, на който можеш да разчиташ.

ЧЕТВЪРТИЯТ ПОСЕТИТЕЛ ЗА ДЕНЯ пристигна в единайсет часа в съботната вечер, успя да се шмугне покрай сестрите, като им показа личната си карта и заяви, че има важна работа. Насочиха го към стаята на Залаченко. Пациентът лежеше все още буден и размишляваше.

– Името ми е Юнас Сандберг – представи се новодошлият и протегна ръка, която Залаченко не пое.

Беше мъж на около 35 години. Имаше пясъчноруса коса и носеше джинси, карирана риза и кожено яке. Залаченко мълчаливо го гледа около петнайсет секунди, после каза:

– Чудех се кога някой от вас ще се появи.

– Работя в РПС/Сек[7] – каза Юнас Сандберг и показа картата си.

– Едва ли – каза Залаченко.

– Моля?

– Може там да си назначен, но едва ли работиш за тях.

Юнас Сандберг замълча и се огледа, след което придърпа стола за посетители.

– Идвам толкова късно вечерта, за да не привличам вниманието. Обсъждахме как можем да ти помогнем, но трябва поне малко да си изясним какво ще се случва отсега нататък. Тук съм, за да чуя твоята версия и да разбера намеренията ти, така че да можем да изработим обща стратегия.

– И как си представяш, че ще изглежда тази стратегия?

Юнас Сандберг замислено наблюдаваше мъжа в болничното легло. Накрая разпери ръце.

– Господин Залаченко… страхувам се, че е задвижен процес, който ще нанесе непредсказуеми щети. Гробът в Госеберя и фактът, че онази Саландер е била простреляна три пъти, трудно могат да бъдат отминати с какво да е обяснение. Но не всички надежди са изгубени. Конфликтът между теб и дъщеря ти може да обясни страха ти от нея и защо си предприел толкова драстични мерки. Но се опасявам, че няма да се мине без известен престой в затвора.

Залаченко внезапно се развесели и сигурно щеше да избухне в смях, ако това не беше напълно невъзможно при състоянието, в което се намираше. Успя само слабо да изкриви устни. Всичко друго би му причинило твърде силна болка.

– Това ли е общата ни стратегия?

– Господин Залаченко, известно ти е понятието „данъчен контрол“. За да постигнем нещо, ще трябва да работим съвместно. Ще направим всичко, което е в наша власт, ще помогнем с адвокат и с каквото трябва, но се нуждаем от твоето сътрудничество и известни гаранции.

– Ще ви дам гаранции. Само нека онази да изчезне. – Той махна с ръка. – Ниедерман е изкупителна жертва и аз лично гарантирам, че няма да бъде намерен.

– Има технически улики, които…

– Майната им на техническите улики! Въпросът е как се извършва разследването и как се представят фактите. Ето каква е моята гаранция… ако направите така, че онази да изчезне, ще свикам пресконференция. Знам имена, дати, събития. Вероятно не е нужно да ти напомням кой съм.

– Не разбираш…

– Много добре разбирам. Ти си куриер. Предай на шефа си думите ми. Той ще разбере. Предай му, че имам копия от… всичко. Мога да ви съсипя.

– Трябва да се опитаме да постигнем споразумение.

– Този разговор приключи. Бягай оттук! И им кажи следващия път да изпратят възрастен човек, с когото да мога да дискутирам.

Залаченко изви глава и отклони поглед от посетителя си. Юнас Сандберг го погледа, после сви рамене и се изправи. Почти бе стигнал вратата, когато отново чу гласа му.

– Още нещо.

Сандберг се обърна.

– Саландер.

– Какво за нея?

– Трябва да бъде премахната.

– Какво имаш предвид?

За секунда Сандберг изглеждаше толкова разтревожен, че Залаченко се поусмихна въпреки болката, която го преряза през челюстта.

– Знам, че вие, мамините синчета, сте твърде чувствителни, за да я убиете, а и нямате средства за това. Кой би го направил… ти ли? Но тя трябва да бъде премахната. Показанията ѝ трябва да се обявят за невалидни. Трябва да се вкара в лудница до живот.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ЧУ СТЪПКИ отвън в коридора. Не познаваше Юнас Сандберг и никога преди не бе чувала стъпките му.