Оброк - Йоан Владимир - Оброк

Магнетичното привличане на капището секва, сякаш някой беше отрязъл въжето, което ме теглеше. Вместо това изпитвам радост. Истинско ликуване! Чувствам се някак преродена. С нови сетива, с нова душа, с нова сила...

На мен ли ми се причува буботене на снишаващ се хеликоптер? Не, ето го! Виждам го ясно — черен, без никакви отличителни знаци. Ха! Май в безукорно проведената операция е имало слаба брънка? Слиза още по-ниско, прави кръгче над удивените погледи и след кратко колебание — открива безразборна стрелба. С чиста проба олово! Господ да те поживи, Боре, идваш късно, но тъкмо навреме...

Сега или никога!

Разкопчавам задния джоб от кожената обвивка на камерата си и бързо изваждам камата. Изящната триъгълна сребърна кама, която майка ми бе дала като талисман преди много години, когато заминавах за първия си боен репортаж. Замахвам с всички сили и я забивам в бедрото на Анета. Тя се свлича на колене, без да издаде дори стон. Промушвам се светкавично сред все още замаяната тълпа и хуквам с всички сили към накацалите хеликоптери.

— Искам я! — крещи Анета. — Искам я жива!

Аз съм вълчица, по дяволите! Никой не може да догони вълчица с тичане особено когато бяга, за да се спаси. Бързо набирам преднина и в суматохата на започналата престрелка стигам до единия хеликоптер, преди да са се усетили какво става. Затварям и двете врати и ги заключвам. А сега?

В кабината е абсолютен мрак и тишина, нищо не дава признаци да работи. Натискам няколко по-едри бутона. Нищо. Започвам да удрям по всичките подред — дори не успявам да включа компютъра. Проклятие!

Събирам цялата си духовна сила, затварям очи, за да не виждам приближаващите до хеликоптера командоси, и надавам отчаян мисловен вой:

„Асене... Жив ли си още, братко?“

Няколко безкрайно дълги секунди цялата вселена е мрак и тишина. После от дълбините на космичната бездна си проправя път мъждукащо съзнание:

„Жив съм...“

***

Стои Господаря на вълците накрая на Пътеката. От бяла лунна светлина е тя и подобно дъга се извива към висините, а краят й се губи някъде, където поглед не достига. Стои той и като че се бои да прекрачи. Векове са изтекли, откак веднъж я беше преминал — не са малко време...

Светата майка за ръка го държи и с детско гласче нарежда:

„Човек си бил и орисан на земята си да слугуваш. Господар си на волята си, но не на съдбата си. На людете душата познаваш, мислите им — не. Половина си мъж, половина вълк. На сърцето си вярваш, по очите се водиш.

Тръгвай!“

Стъпва на Пътеката Господаря, като в мъгла гази. Леко е на нозете му, а сякаш на плещите си товар тежък носи...

„Помниш ли, знаеш ли кой си?“ — вика подире му Светата майка.

„Помня. Зная“ — отвръща й той през рамо.

„Тогава от нищо не се бой. Щом знаеш кой си, сам ще решаваш, кога преминеш, къде да идеш и що да сториш...

Прекрачи портата, Момчиле!“

***

Ако мога, най-добре ще е да поспя...

Вече знам в какво се е провинил пред авиокомпанията си покойният ми брат Асен. Забавлявал се е да надхитря наземните служби. И не само цивилните. Сигурно наистина е било весело самолет с петстотин души на борда да изчезва внезапно, а после да се появява от нищото в строгоохранявана военна зона. За няколко секунди, докато го засекат. После да изчезва пак...

В суматохата, причинена от „момчетата“ на Аспарух Бесния, моят хеликоптер бе изчезнал, сякаш бе станал невидим. Компютърът ще го приземи автоматично в центъра на Пловдив, утре сутрин, точно в осем часа и точно пред централата на Канал 9. Навреме за първия новинарски блок. Надявам се колегите ми да са във форма и да предават пряко как на площада каца военен хеликоптер със знаците на Генщаба и как от него слиза топрепортерката Албена Найденова. Чисто гола. До вечерта повечето международни информационни агенции ще излъчват сензационен запис на потресаващ военен експеримент. Политик, висш полицейски чиновник, проповедник, мафия... Какво ли не. Истинска медийна бомба!

После...

Ще се превърна в най-търсения и най-преследвания вълк в историята. Може би трябва да избягам и да се скрия на някое пусто място? Или — напротив — да не изчезвам нито за миг от любопитните очи на телевизионните камери?

До седмица щабовете на всички съюзнически армии от Коалицията тайно или явно ще саботират създаването на върколашка армия. Познавам добре параноята на тези копелета — не биха допуснали някой друг, пък бил той и съюзник, да създаде армия от супервойници. За всеки случай. В същото време щабовете на мюсюлманските армии ще пуснат в производство модифицирани оръжия със сребърни патрони. За всеки случай...