Йоан Екзарх: Шестоднев

Какво е по-красиво, какво е по-сладко за боголюбците, които истински жадуват вечния живот? Нима не е това да не отстъпват от бога в мисълта си и да помнят добрите му дела? Така и ти, господарю мой, княже славни, Симеоне христолюбче, не спираш да търсиш заповедите и творенията му, за да се украсяваш и славиш чрез тях. Защо така става и с нас: когато преданият роб види своя господар, че е извършил нещо добро, то не би искал само той, знаейки това, да се радва и хвали, но ако е възможно, и светът да научи за него. И ако тези, които се насищат с пиене и ядене, поруменяват, засияват и се развеселяват, то колко повече този, който се храни с мисли, като съзерцава божиите дела и се украсява с тях, би искал и други да ги видят и да се приобщят към тях. На такива, както казва писанието, „ще израстват пера като орли, ще тичат и няма да се изморят“. Защото радостта не познава мъката, а дава криле. И как да не се радват търсещите го, като са разбрали за кого небето е украсено със слънцето и звездите, за кого ли земята е обрасла с растения, дървета и цветя и е увенчана с планини, за кого морето и реките, всичките води са пълни с риба, за кого е приготвен раят, самото (небесно) царство. Като разберат, че не за друг, а за тях, как няма да се радват и веселят, прославяйки го. Ето защо те трябва да помислят и за това, по какъв начин самите те са сътворени, какво им е отредено, за какво са призвани. Ако и другите премислят това, как няма да са доволни и да се радват. Тук ще напомня накратко всичките шест слова, защото е добре да ги разгледаме, като поговорим отново за доброто творение.

Защото бог сътвори не като човеците-зидари, или като майсторите на кораби, или медникари, или златари, или тъкачи на платове, или други занаятчии, които събират готов материал и изработват нужните им вещи, а и съдове и инструменти взимат един от друг, за да работят с тях. Докато бог, щом помисли, сътвори несъществувалото преди това, защото той не се нуждае от нищо, докато човешките занаяти имат винаги нужда един от друг. Кормчията не може без строителя на кораби, а майсторът на кораби — без дърваря или ковача, или катранджията. А също и сеещият нещо се нуждае от земя и от поливане, и от растения, и от семе, и от ковач, който да изработи всички инструменти. Ковачът пък се нуждае от постройка и от подходящи сечива. Всеки има нужда от това, което изисква неговият занаят. Докато великият творец не се нуждае нито от инструменти, нито от материал за работа.

Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието — за бога това е волята. Всичко, каквото поиска господ, той създаде в моретата и във всички бездни, както (затова) се казва в „чистите думи“. И той пожела не колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За него не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и хиляди. Защото за него да твори е по-лесно, отколкото да желае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създаваме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за твореца-бога е възможно всичко, каквото поиска. На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо (посредством сетивата), а друго разбираемо посредством разума. Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, (бог) създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той (даде) небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда (да обитават) въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.

Но понеже (бог) раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. (Това те правят), защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни (същества), за да се извлече от това, което те правят, поука — колко лошо е някой да пристъпва своя чин и без страх да прекрачва границите.