Deo: Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

играчите! Имайте предвид, зрителите не им отстъпват много! По стотици души в

отбор! Един мач продължаваше понякога с дни наред! Ето защо беше прекратено.

- Фактически, собствено казано, то никога не е било прекратявано, Архиканцлере – намеси се Старшият Дискусионен Наставник – Ние , действително, го

прекратихме, гилдиите също. Беше престанало да е игра за джентълмени.

- Независимо от всичко, - пак взе думата Пазителят на Традициите сочейки с

пръст в страницата – условията са такива. Има и купища други клаузи. Леле мале. Ох, мъко, мъкичко. Ох, не може да бъде...

Устните му се движеха безмълвно, докато продължаваше да чете. Цялата стая

заизвива вратове.

- Айде де, изплюй камъчето, бе човек! – изрева Ридкъли.

- Мисля, че ще трябва да проверя някои неща, - измърмори Пазителят на

Традициите – Не бих искал да ви тревожа излишно, – той пак погледна надолу – Олеле, мътните го взели!

- Какво става бе, човек?

- Ами, изглежда сякаш... Не, няма да е честно да ви развалям вечерта, г-н

Архиканцлер, - заувърта Пондър – Сигурно съм го прочел неправилно. Безусловно не

би могъл да има предвид... Ох, майчице мила...

- Накратко, ако обичаш, Стибънс, - изръмжа Ридкъли – Струва ми се, че аз съм

Архиканцлерът на този университет. Поне на вратата ми така пише.

- Разбира се, г-н Архиканцлер, обаче от моя страна би било много некоректно

да...

- Оценявам загрижеността ти да не ми развалиш вечерта, драги ми господине, -

прекъсна го Ридкъли – Аз обаче няма да се поколебая да ти разваля целия утрешен ден.

Така че, като имаш предвид това, какви, да пукнеш дано, ги дрънкаш?

- Ъъъ, изглежда, Архиканцлере, че такова... Кога ще да е била последната игра, в

която сме участвали, знаете ли случайно?

- Някой да се сеща? – обърна се към стаята като цяло Ридкъли.

Смотолевената дискусия достигна до консенсус във вид на „Към двайсетина

години, общо взето”.

- Общо взето какво точно? – настоя Пондър, който мразеше такива неща.

16

- Е, нали знаеш. Нещо в тоя порядък. Горе долу в тези рамки, така да се каже.

Нещо като такова. Нали разбираш.

- Нещо като такова ли? – възмути се Пондър – Не може ли малко по- точно ?

- Че защо?

- Защото ако университетът не е играл на Сиромашкото Празнувление за период

от двадесет години или повече, наследството преминава към понастоящем живите

потомци на Архиканцлер Големански.

- Ама че тази игра е забранена със закон, бе човек! – изтъкна Архиканцлерът.

- Ъ, не точно. Всеобщо е известно, че лорд Ветинари не я одобрява, но, доколкото разбрах, при условие че играта се провежда извън центъра на града и не

излиза от задните улички, Стражата си затваря очите. Доколкото, както ми изглежда, привържениците и играчите значително надвишават по брой всичките служители на

Стражата, струва ми се това за нея ще е по-добре отколкото да си ги насини.

- Много остроумно казано, господин Стибънс, - похвали го Ридкъли – Много

съм изненадан от вас.

- Благодаря, г-н Архиканцлер, - Пондър всъщност беше заимствал това от една

уводна статия във „Вестника”, който магьосниците не обичаха, защото или не печаташе

каквото те казваха или пък го печатаха с възмутителна точност.

Окуражен той добави:

- Между другото бих искал да отбележа, г-н Архиканцлер, че според законите на

Н.У. тази забрана няма значение. На магьосниците не им подобава да обръщат

внимание на такива забрани. Ние не сме подчинени на гражданското законодателство.

- Разбира се. Но въпреки това обикновено е целесъобразно да се съобразяваме с

гражданските власти, - произнесе Ридкъли толкова предпазливо, сякаш метафорично

вадеше някои от думите да ги разгледа по-обстойно на дневна светлина.

Магьосниците закимаха. Това, което те чуха, беше: „Ветинари може и да си има

някои косури, обаче от столетия не сме имали по-здравомислещ човек на трона, той ни

оставя на мира, а и никога не знаеш, какви козове е скрил в ръкава си”. Няма как да се

спори с това.

- Е, добре, Стибънс, какво предлагаш? – рече Ридкъли – В последно време не ми

съобщаваш за никой проблем преди си измислил решение. Уважавам това, макар и да

го намирам за малко гадно. Та значи имаш ли предвид някакъв начин да ни измъкнеш

от тази каша?

- Струва ми се, че да, сър. Мисля си, че бихме могли да сформираме, ами, отбор.

Никой нищо не казва за печелене, сър. Просто трябва да играем, това е.

В свещоливницата винаги беше възхитително топло. За съжаление беше също