Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

така изключителто влажно и, по някакъв хаотичен и непредсказуем начин, доста

шумно. Това беше, защото грамадните тръби на централната отоплителна система на

Невиждания Университет минаваха точно под тавана, окачени на редици метални

скоби с различен коефициент на линейно разширение. Това обаче беше само като за

начало. Тук бяха още огромните тръби за балансиране на диференциала на слуда11 по

територията на университета, тръбата за супресора на потока на антропичните частици, който в последно време не работеше като хората, тръбите за въздушна циркулация, която също не работеше, откакто се беше разболяло магарето, прастарите тръби, които

бяха единствените останки на злополучния опит на един предишен архиканцлер да

изгради университетска комуникационна система посредством дресирани мармозетки.

11 бел.прев.: слуд: Откриването на слуда е един от първите повратни моменти на всяка заслужаваща

името си цивилизация. Известно е, че е много по-лесно от откриването на огъня и малко по-трудно от

откриването на водата.

17

Всеки ден по някое време всичките тези тръбопроводи гръмваха в цяла подземна

симфония от бълбукания, къркорения, смущаващи органични прошляквания и, понякога, необясним цвърчащ звук отекващ през подземните етажи.

Всецяло-импровизираната природа на конструкцията беше допълнително

подчертана от факта, че като мярка за икономия, големите железни тръби за топлата

вода бяха увити в стари парцали, овързани с канапи. Понеже някога някои от тях са

били принадлежали към магьоснически одеяния, които колкото и да ги търкаш, не

можеш да изличиш всичките магии от тях, така че постоянно излизаха спорадични

изблици от многоцветни искри, а понякога и по някое топче за пинг-понг.

Въпреки всичко Лут се чувстваше у дома си в свещоливницата. Странна работа

– горе в старата родина хората от улицата го бъзикаха, че бил отлят от някакъв боклук.

Въпреки че Брат Овес му беше обяснил, че това било глупаво, кротко бълбукащата лой

някак го привличаше. Тук той чувстваше мир.

Сега тъкмо той управляваше свещоливницата. Смиймс не знаеше, защото той

изобщо не си даваше труда да слиза тук. Трев разбира се знаеше, но докато Лут

вършеше работата му вместо него, това значеше, че той самият може да прекарва

повече време като рита консервена кутия на някое бунище, така че той беше доволен.

Мнението на останалите оклепвачи и топячи всъщност нямаше значение. Да работиш в

свещоливницата означаваше, че що се отнася до трудовия пазар, все още ускоряваш

като стигнеш дъното и продължаваш да задълбаваш в скалната основа. Да работиш тук

означаваше, че вече нямаш достатъчно представителност за да си просяк. Означаваше, че бягаш от нещо, може би от самите богове или пък от демоните в тебе си.

Означаваше, че ако изобщо посмееш да вдигнеш поглед, то високо-високо над себе си

ще видиш утайките на обществото. Така че най-добре да си седиш тук долу на топло в

сумрака, където хранят прилично и няма неудобни срещи и, добави наум Лут, никой не

те бие.

Не, с топячите нямаше проблем. Като можеше, той правеше за тях каквото

можеше. Самият живот ги беше пребил дотолкова, че не им беше останала сила да бият

някого другиго. Това идваше доста добре. Като разберат хората, че си гоблин, няма

какво друго да очакваш освен неприятности.

Той си спомни, как му викаха хората по селата като беше малък, а след думите

следваше по някой камък.

Гоблин. Тази дума имаше багаж колкото цял керван волски коли. Нямаше

значение, какво кажеш или направиш, керванът просто те прегазваше. Той им

показваше нещата, които беше сътворил, а камъните ги трошаха, докато селяните му

кряскаха като ястреби на лов и добавяха още думи.

Това свърши през деня, когато Пастор Овес пристигна кротко в градчето, ако

няколкото колиби и една улица от утъпкана кал изобщо можеха да се нарекат град, и

донесе със себе си... опрощение. Онзи ден обаче никой не искаше да бъде простен.

Някъде в мрака тролът Цимент, който се друсаше до освяткване със скалотръс, скалоцеп, скалотоп и скалосвлач12 и щеше да смърка даже и железни стружки, ако Лут

не го беше спрял, изхлипа на дюшека си.

Лут запали нова свещ и нави самоделното си оклепвателно приспособление, което забуча весело и от което пламъкът загоря хоризонтално. Той полагаше големи

грижи за произведенията си. Един добър оклепвач никога не върти свещта докато я