Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

оклепва. В дивата природа свещите почти никога не покапват в повече от една посока, точно според течението. Нищо чудно, че магьосниците харесваха изготвените от него: 12 бел.прев.: скалотръс, скалоцеп, скалотоп и скалосвлач : Всички тролски дроги се казват скало-нещо си, за да се помнят по-лесно, както се обяснява в „Туп!”. Най-традиционната е скалотръс, спомената още в

„Глинени крака” и състояща се от амониев хлорид и радий.

18

има нещо шашардисващо в свещ, която изглежда е покапвала във всички посоки

едновременно. Човек направо да не знае накъде духа вятърът13.

Той работеше чевръсто и вече оставяше деветнадесетата добре оклепана свещ в

коша за готова продукция, когато чу дрънченето на консервена кутия подритвана по

каменния под на прохода.

- Добро утро, господин Трев, - поздрави той без да поглежда.

След миг една тенекия се приземи пред него на тесния си край, точно като късче

от пъзел заставащо на мястото си.

- Че как позна че съм аз, бе Гобльо?

- По вашия лайтмотив, господин Трев. И предпочитам да ме наричат Лут, благодаря ви предварително.

- Лайт- к’воо? - не разбра гласът зад гърба му.

- Лайтмотив: повтаряща се тема или акорд асоциирани с определен персонаж

или идея, господин Трев, - обясни Лут грижливо оставяйки още две топли свещи в

коша - Визирах вашето хоби да ритате тенекия натам-насам. Изглежда сте в

приповдигнато настроение, сър. Как мина денят?

- К’во викаш?

- Фортуна беше ли благосклонна към Мътни Извор?

- К’ви ги плещиш бе?

Лут още повече се присви. Имаше известна опасност да не пасне, да не е от

помощ, да не е тактичен.

- Вие ли бихте , сър?

- А, не. Пак равен без гол. Право дъ си ка’ем, загуба на време. Ама беше само

приятелски. Никой не пукна, - Трев огледа пълните кошове с реалистично оклепани

свещи и добави благодушно - Ей че си ги нацвъкал, малкия.

Лут пак се поколеба, после много предпазливо подпита:

- Значи ли това, че независимо от скатологичния епитет, одобрявате голямото, но неопределено количество свещи, които съм оклепал за вас?

- Мътните го ‘зели, т’ва па к’во беше, бе Гобльо?

Лут затърси трескаво уместния превод. Накрая се реши на едно:

- Аз добре направил?

Трев го потупа по гърба:

- Даа! Браво! Шапка ти свалям! Да ама що не земеш дъ се научиш да приказваш

нормално бе? Щото и пет минутки няма да ми издеяниш такъв по наште места. А на бас

че шъ те замлатят с някоя тухла.

- Това, исках да кажа т’ва , фактически е известно, че ... ста’а, - опита се да се

съсредоточи Лут.

- Честно казано ич не вдявам, що им е на ‘ората да се впрягат толкова, - отбеляза

благо Трев - Зарад онея големите битки ли? Е и к’во? Че то е било преди много време и

далече оттук, нал’тъй, и не че троловете и джуджетата не съ го раздавали също като

вас, прав ли съм? Кат’ ваште хора, нали, гоблините? И к’во толкова? Ваште ‘ора само

13 бел.авт.: Използването на щатни оклепвачи може и да изглежда екстравагантно за институция като

Невиждания Университет. Но друга е истината. Нито един традиционен магьосник достоен за

островърхата си шапка в никой случай не би могъл да работи на светлината на чисти, гладки, ако си

позволим да се изразим така, девствени непокапали свещи. Така просто не приляга. Атмосферата

напълно ще пропадне. И като се случи това, нещастният магьосник ще се засуети, съвсем по човешки, с

разни кибритени клечки и извити късчета хартия, мъчейки се да постигне приличните восъчни налепчета

и струйчици, както ги е създала природата. Такива неща обаче никога не излизат като хората и всичко

неизменно свършва с килим целия оцапан с восък, а самият магьосник подпален. Така че бе постановено, че оклепването на свещи си е работа за оклепвач.

19

са рязали гърла и са тафили к’вото сварят, нал’тъй? Че т’ва по някои тукашни улици си

минава за съвсем културно.

Сигурно, помисли си Лут. Никой не е могъл да остане неутрален, когато

Мрачната Война заляла Далечен Юбервалд. Възможно е и да е имало същинско зло там

някъде, но странна работа, очевидно злото всеки път се е оказвало на другата страна.

Може пък да е било заразно. Някак си във всичките объркани истории написани или

възпети, гоблините винаги излизаше, че са били гадни пъзливи копеленца, колекциониращи собствената си ушна кал и винаги са били на другата страна. Уви, когато е дошло времето да се напише историята, неговият народ не е имал дори молив.