Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

смисъл:

- Това е защото всъщност нямаме много за какво да плащаме, а ако на някого му

потрябват джобни, просто си взима от голямото гърне...

- Ние сме част от самата същина на университета, господин Стибънс! Взимаме

само това от което се нуждаем! Не ламтим за богатство! И безусловно не приемаме

„извънредно отговорна длъжност, включваща атрактивен пакет в областта на

възнаграждението”, каквато и простотия да значи това, „както и други изгоди, включително щедра пенсия”! Пенсия, представете си! Кога е било магьосник изобщо да

се пенсионира?

- Ами доктор Уховрътски8... – не съумя да се спре Пондър.

- Той напусна за да се ожени! – сряза го Ридкъли – Това не е никакво

пенсиониране, а си е същото като да умреш.

- Ами доктор Хаузмартин? – не мирясваше Пондър.

Лекторът по Съвременни Руни го срита по пищялката, но Пондър само изохка и

продължи:

- Той напусна поради тежък случай на жаби по служебни причини, сър!

- Ами като не можеш да носиш на напечено, изнасяй се – изсумтя Ридкъли.

Напрежението се запоразрежда и островърхи шапки предпазливо се

запонадигаха. Избухванията на Архикарцлера траеха само по няколко минути. Което

щеше да е по-голяма утеха, ако не беше обстоятелството, че приблизително през пет

8 бел.прев.: доктор Уховрътски: Самият доктор Уховрътски не се появява в никоя книга, обаче

благоверната му съпруга Госпожа Летиция Уховрътска се появява първо в разказа „Море и малки

рибки”, където злополучно (поради отношението и към Баба Вихронрав) организира Изпитания за

Вещици, а по-късно в книгите за Тифани. Личността на вещицата Госпожа Уховрътска значително би

подпомогнало разбирането на по-късното сравнение между брака и умирането за д-р Уховрътски.

12

минути все нещо му напомняше за, според него, абсолютно предателското поведение

на Декана, а именно да кандидатства и да постъпи на работа в друг университет след

най-обикновена реклама във вестника. Един повелител на магиите не можеше да се

държи така. Не може той да ми застане пред някаква комисия от бакали, зарзаватчии и

обущари (които макар и да са несъмнено чудесни хора, солта на земята, тъй да се каже, но все пак...) да го оценяват и преценяват все едно е породиста хрътка (несъмнено ще

да са му огледали и зъбите!). Така той излага целокупното магьосническо братство, да, точно това прави...

И в коридора отвън изскърцаха колела и всички магьосници като един застинаха

в очакване. Вратата се отвори и първата претрупана количка биде вкарана в стаята.

Разнесе се поредица от въздишки докато всяко око се съсредоточаваше в

тикащата я слугиня, последвани от доста по-шумни въздишки, когато те установиха, че

тя, собствено, не е тази която са очаквали.

Не че беше грозна. Сигурно можеше и привлекателна да се нарече, но така както

привлича някой хубав уютен и спретнат дом с мушкато на прозорците и надпис „добре

дошли” на изтривалката и ябълков пай в печката. Мислите на магьосниците обаче, кой

знае защо, точно в този момент не бяха насочени към храната, макар че някои от тях

смътно все още и да клоняха в тази насока. Изобщо тя фактически си беше едно съвсем

даже симпатично момиче, въпреки че гърдите и определено трябва да са били

предназначени за някоя три глави по-висока. Но, каквото и да се каже за нея, тя не беше

Нея9.

Преподавателският състав се поомърлуши, но после значително се ободри, когато керванът от колички заизпълва стаята. Всеизвестно е, че нищо не повдига духа

толкова, колкото закуската в 3 часа през нощта.

Е, добре значи, помисли си Пондър, този път поне изкарахме вечерта без нищо

счупено. По-добре от този вторник най-малкото.

Добре известен факт е, че във всяка една организация ако искаш нещо да се

свърши, трябва да го възложиш на някой и без това много зает. Това е причинило

известен брой самоубийства, както и, в един случай, смъртта на един изпълнителен

директор поради нееднократно удряне на главата на последния в един много малък

каталожен шкаф.

В Н.У. този зает човек беше Пондър Стибънс. Даже беше започнало да му

харесва. Ако не друго, повечето задачи, които му казваха да свърши, нямаше нужда да

се вършат и на повечето старши преподаватели не им пукаше, че не са свършени, стига

само те да са тези, които не са ги свършили. Освен това Пондър много го биваше да

изнамира ефикасни системчици за пестене на време и, вчастност, много се гордееше