Дан Браун - Ад

— Чакай малко — каза Сиена и се наведе над маската. — Виж! Върху челото! Явно това сте видели с Игнацио.

Погледът на Лангдън се плъзна бързо по гладката бяла повърхност към обезцветеното място, което бе забелязал през найлона — едва забележим ред петънца, които минаваха хоризонтално от вътрешната страна на челото на Данте. На ярката светлина обаче ясно се виждаше, че петънцата не са естествен дефект… Бяха дело на човешка ръка.

— Това е… текст — със затаен дъх прошепна Сиена. — Но…

Лангдън се вгледа в надписа върху гипса. Беше само един ред светли кафеникави букви.

— Това ли е всичко? — попита Сиена. Гласът ѝ звучеше едва ли не гневно.

Лангдън почти не я чу. „Кой е написал това? — запита се той. — Някой от епохата на Данте?“ Изглеждаше му малко вероятно. Ако беше така, някой историк отдавна щеше да е забелязал надписа по време на редовните почиствания и реставрации и той щеше да бъде част от историята на маската. Лангдън никога не бе чувал за подобно нещо.

Сещаше се за много по-вероятен източник.

„Бертран Зобрист“.

Зобрист беше собственикът на маската и като такъв с лекота би могъл да си осигури достъп до нея по всяко време. Би могъл да напише текста отзад сравнително неотдавна и да върне изделието във витрината, без никой да разбере. „Собственикът на маската — беше им казала Марта — не позволява дори на нашия персонал да отваря витрината в негово отсъствие“.

Лангдън бързо обясни теорията си.

Сиена като че ли приемаше логиката му, но въпреки това перспективата явно я смущаваше.

— Няма смисъл — рече тя неспокойно. — Ако Зобрист тайно е написал нещо върху задната страна на посмъртната маска на Данте и в същото време си е направил труда да създаде онзи малък прожектор, който да сочи към нея… тогава защо не е написал нещо по-съдържателно? Та това е безсмислено! Цял ден търсим маската, и само това ли откриваме?

Лангдън отново насочи вниманието си към текста. Той беше съвсем кратък — само седем букви — и наистина изглеждаше абсолютно безсмислен.

Разочарованието на Сиена бе съвсем разбираемо.

Лангдън обаче усещаше познатата тръпка на предстоящото откровение — почти моментално беше разбрал, че седемте букви ще му кажат всичко, което му е необходимо за онова, което трябва да направят по-нататък.

Нещо повече, той долавяше слаба миризма — позната и разкриваща защо гипсът от обратната страна е много по-бял от предната… И тази разлика изобщо не беше свързана със светлината.

— Не разбирам — продължи Сиена. — Буквите са едни и същи.

Лангдън кимна спокойно, докато се взираше в текста — седем еднакви букви, калиграфски изписани върху вътрешната страна на челото на Данте.

PPPPPPP

— Седем П-та — рече Сиена. — И какво да правим с това?

Лангдън спокойно се усмихна и я погледна в очите.

— Предлагам да правим точно онова, което ни казва посланието.

Сиена го зяпна.

— Нима седемте П-та са… послание?

— Точно така — усмихна се Лангдън. — При това доста хитроумно, ако си изучавала Данте.

Мъжът с вратовръзката пред баптистерия „Сан Джовани“ избърса нокти с носната си кърпа и докосна гнойните пъпки по врата си. Опитваше се да не обръща внимание на паренето в очите, докато примижаваше към целта си.

Туристическият вход.

Пред вратата уморен екскурзовод с леко сако пушеше цигара и отпращаше туристи, които явно не можеха да дешифрират работното време на сградата, изписано в интернационален формат.

APERTURA 1300–1700.

Мъжът с обрива си погледна часовника — 10:02. Баптистерият щеше да остане затворен още три часа. Мъжът остана загледан известно време в екскурзовода и накрая взе решение. Свали златната обица от ухото си и я прибра в джоба си. После извади портфейла си и провери съдържанието му. Освен различните кредитни карти и пачката евро вътре имаше три хиляди долара.

Слава богу, алчността беше международен грях.

57.

Peccatum… Peccatum… Peccatum…

Седемте букви, изписани върху гърба на смъртната маска на Данте, незабавно насочиха мислите на Лангдън към текста на „Божествена комедия“. За момент той се върна на сцената във Виена, където изнасяше лекцията си „Божественият Данте — символите на ада“.

— Така се спускаме — проехтя гласът му от високоговорителите — през деветте кръга на ада до центъра на земята, за да се озовем лице в лице със самия Сатана.

Лангдън сменяше диапозитиви, показващи триглави Сатани от различни произведения на изкуството — Картата на Ботичели, мозайката от баптистерия във Флоренция и ужасяващия черен демон на Андреа ди Чоне, чиято козина бе изцапана с алената кръв на жертвите му.