Дан Браун - Ад

Нито Лангдън, нито Сиена продумаха, докато стояха един до друг и се взираха в покритото с бръчки лице на Данте Алигиери, което сякаш се задушаваше в плътно затворената найлонова торба. За момент сцената на лице, гледащо го от вода, събуди у Лангдън ужасяващия му спомен от детството, когато беше паднал в кладенеца и отчаяно гледаше нагоре към небето.

Пропъди спомена, пресегна се внимателно и хвана маската отстрани, където би трябвало да са ушите. Макар че лицето беше дребно според съвременните стандарти, старата гипсова отливка се оказа по-тежка, отколкото беше очаквал. Лангдън бавно вдигна маската от купела и я задържа, за да могат със Сиена да я разгледат по-отблизо.

Дори през найлона маската изглеждаше забележително жива. Мокрият гипс беше уловил всяка бръчка и дефект по лицето на стария поет. С изключение на една стара пукнатина, минаваща отвесно през средата, маската беше в идеално състояние.

— Обърни я — прошепна Сиена. — Да видим отзад.

Лангдън вече го правеше. На видеозаписа от охранителната камера в Палацо Векио ясно се виждаше, че Лангдън и Игнацио откриват нещо на обратната страна на маската — нещо толкова стряскащо и интересно, че двамата я бяха изнесли от двореца.

Изключително внимателно, за да не повреди трошливия гипс, Лангдън обърна маската и я положи с лицето надолу върху дясната си длан, за да могат да огледат задната ѝ страна. За разлика от изсъхналото и набръчкано лице на Данте, вътрешната част беше гладка. Тъй като маската по принцип не бе предназначена да се носи, обратната ѝ страна беше запълнена с гипс, целящ да укрепи деликатното изделие. В резултат се беше получила повърхност, подобна на плитка чиния за супа.

Лангдън не знаеше какво да очаква да види на нея, но със сигурност не и това.

Нищо.

Абсолютно нищо.

Само гладка повърхност.

Сиена бе също толкова объркана.

— Това е просто гипс — прошепна тя. — Щом няма нищо, какво сте видели с Игнацио?

„Нямам представа — помисли Лангдън, докато изглаждаше найлона, за да разгледа по-добре. — Тук няма нищо!“ С растяща тревога вдигна маската към един сноп светлина и се вгледа по-внимателно. Докато я накланяше, за момент му се стори, че зърва нещо в горната част — редица петънца, минаващи хоризонтално по вътрешната страна на челото на Данте.

„Естествен дефект? Или може би… нещо друго“. Обърна се, посочи един окачен на панти мраморен панел на стената зад тях и каза на Сиена:

— Отвори го. Трябва да има кърпи.

Макар и скептично, Сиена се подчини и отвори скрития шкаф, в който имаше три неща — клапан за контролиране на нивото на водата в купела, ключ за прожектора отгоре и… купчина ленени кърпи.

Сиена погледна изненадано Лангдън, но той беше обикалял църкви по целия свят и знаеше, че в почти всеки баптистерий свещениците държат подръка пелени — непредсказуемостта на мехурите на малките бе универсален риск при кръщенетата.

— Добре — каза той и погледна кърпите. — Ще подържиш ли за момент маската? — Подаде ѝ я внимателно и почна работа.

Първо вдигна шестоъгълния похлупак и го върна на мястото му, с което възстанови малката подобна на олтар масичка, която бяха видели отначало. След това взе от шкафа няколко кърпи и ги разстла отгоре. Накрая натисна ключа, прожекторът се включи и полираната повърхност на похлупака засия ярко.

Сиена сложи внимателно маската върху купела, а Лангдън взе още кърпи и я извади с тях от найлоновата торба, като внимаваше да не я докосва с голи ръце. След секунди маската на Данте лежеше с лицето нагоре под ярката светлина, подобно на главата на пациент под упойка върху операционна маса.

Под светлината отливката изглеждаше още по-смущаваща — бръчките от старостта се подчертаваха от безцветния гипс. Без да губи време, Лангдън използва импровизираните ръкавици, за да обърне маската с лицето надолу.

Задната страна изглеждаше много по-незасегната от времето — беше чиста и бяла, а не мръсна и жълтеникава.

Сиена наклони глава настрани. Изглеждаше озадачена.

— Тази страна не ти ли се струва по-нова?

Наистина, разликата в цветовете беше по-голяма, отколкото Лангдън беше очаквал, но обратната страна със сигурност трябваше да е на същата възраст като предната.

— Неравномерно остаряване — обясни той. — Задната страна е била защитена от витрината и никога не е била подлагана на въздействието на слънчевата светлина. — Отбеляза си наум да използва крем против слънце с два пъти по-висок защитен фактор.