Дан Браун - Ад

Сиена го погледна със съмнение.

— Значи смяташ, че Бертран Зобрист е написал буквите, защото иска… буквално да ги изтрием от маската ли? Това ли трябва де направим според теб?

— Знам, че…

— Робърт, дори да изтрием буквите, с какво ще ни помогне това? Просто ще се окажем с абсолютно чиста маска.

— Може би. А може би не. Мисля, че тук е скрито нещо друго. — Той посочи маската. — Помниш ли как ти казах, че обратната страна е по-светла заради неравномерното стареене?

— Да.

— Възможно е да съм сгрешил — рече той. — Разликата в цвета изглежда прекалено голяма, за да се дължи на стареенето, а и текстурата от задната страна има зъби.

— Зъби ли?

Лангдън ѝ показа, че гипсът отзад е много по-груб от този отпред… а също и по-зърнест, като шкурка.

— В света на изобразителното изкуство тази текстура се нарича зъби. Художниците предпочитат да рисуват върху подобна леко грапава повърхност, защото боята хваща по-добре.

— Не разбирам.

Лангдън се усмихна.

— Знаеш ли какво е гесо?

— Разбира се. Художниците го използват като основен грунд и… — Тя млъкна, явно досетила се какво има предвид.

— Именно — рече Лангдън. — Използват гесо, за да получат чисто бяла грапава повърхност, а понякога и за да покрият стари картини, ако искат да преизползват стената или платното.

Сиена се развълнува.

— И мислиш, че Зобрист може би е покрил гърба на смъртната маска с гесо ли?

— Това би обяснило грапавината и по-светлия цвят. А също и защо той иска от нас да изтрием седемте П-та.

Последните му думи като че ли озадачиха Сиена.

— Помириши — каза Лангдън и вдигна маската към лицето ѝ като свещеник, даващ свето причастие.

Сиена се намръщи.

— Нима гесото мирише като мокро куче?

— Не всяко. Обикновеното гесо мирише като креда. Акрилното гесо мирише като мокро куче.

— Което означава…?

— Което означава, че е разтворимо във вода.

Сиена наклони глава и Лангдън почти долови как колелцата в главата ѝ се въртят. Погледът ѝ бавно се премести върху маската и после рязко се върна отново върху него. Очите ѝ се разшириха.

— Мислиш, че под гесото има нещо, така ли?

— Това би обяснило много неща.

Сиена незабавно хвана шестоъгълния дървен похлупак на купела и го избута донякъде. Взе ленена кърпа, потопи я в кръщелната вода и я подаде на Лангдън.

— По-добре да го направиш ти.

Лангдън постави маската с лицето надолу върху лявата си длан и взе мократа кърпа. Изстиска я и започна леко да допира с нея задната част на челото на Данте, за да навлажни мястото със седемте калиграфски Р-та. След като го направи няколко пъти, топна плата във водата и продължи. Черното мастило започна да се размазва.

— Гесото се разтваря — каза той развълнувано. — Мастилото се маха.

Докато изпълняваше процедурата за трети път, Лангдън заговори с благочестив и сериозен монотонен глас, който отекна в баптистерия:

— Чрез кръщението Господ Исус Христос те освободи от грях и те въведе в нов живот чрез водата и Светия Дух.

Сиена го зяпна, сякаш се беше побъркал.

Той сви рамене.

— Стори ми се уместно.

Тя завъртя очи към тавана и отново насочи вниманието си към маската. Лангдън продължаваше да добавя вода и оригиналният гипс постепенно започна да се появява; жълтеникавият му цвят отговаряше повече на онова, което би очаквал Лангдън от артефакт на такава възраст. Когато изчезна и последното Р, той подсуши мястото с чиста кърпа и поднесе маската към Сиена, за да може да я разгледа.

Тя ахна.

Точно както Лангдън беше очаквал, под гесото наистина имаше нещо — втори пласт калиграфски изписан текст. Буквите бяха изписани направо върху светложълтата повърхност на оригиналния гипс.

Този път обаче буквите образуваха дума.

58.

— Разум? — повтори Сиена. — Не разбирам.

„И аз не съм сигурен, че разбирам“. Лангдън заразглежда текста, който се бе материализирал под седемте Р-та — една-единствена дума, изписана от вътрешната страна на челото на Данте.

разум

— Като в… изгубил разума си? — предположи Сиена.

„Напълно възможно“. Лангдън погледна нагоре към мозайката със Сатаната, поглъщащ грешните души, които никога не биха могли да изкупят греха си. „Данте… изгубил разума си?“ Струваше му се лишено от смисъл.

— Трябва да има и още нещо — заяви Сиена, взе маската от ръцете на Лангдън и се вгледа внимателно в нея. След малко закима. — Да, виж в началото и в края на думата… и от двете страни има още текст.