Дан Браун - Ад

Лангдън погледна отново и забеляза слабата сянка на допълнителен текст, прозиращ през влажното гесо отстрани на думата „разум“.

Сиена грабна нетърпеливо кърпата и продължи да почиства около думата. Появи се още текст, изписан по плавно извиваща се крива.

О, нека всеки с разум здрав

Лангдън подсвирна.

— „О, нека всеки с разум здрав да схване поуката, която тук съм дал под булото на стиховете странни“.

Сиена го зяпна.

— Какво?

— Това е една от най-прочутите части на „Ад“ — развълнувано рече Лангдън. — В нея Данте призовава по-умните читатели да търсят в стиховете му скрита мъдрост.

Лангдън често цитираше точно тези стихове, когато преподаваше литературен символизъм; текстът беше чудесен пример, все едно авторът размахва ръце и крещи: „Хей, читателю! Тук има скрито символично двойно значение!“

Сиена започна да търка гърба на маската по-решително.

— По-внимателно! — сгълча я Лангдън.

— Прав си — заяви Сиена, докато яростно бършеше гесото. — Останалият текст също е тук, точно както го изрецитира. — Тя спря за момент, за да изплакне кърпата в купела.

Лангдън погледна с ужас водата в купела — бе станала млечнобяла от разтвореното гесо. Притесни се, че използват свещения съд като леген.

Сиена извади кърпата, изстиска я, плесна я в средата на маската и я завъртя, сякаш миеше супник.

— Сиена! — скара ѝ се Лангдън. — Това е стар…

— По цялата задна страна има текст! — сопна се Сиена и затърка енергично. — И е написан в… — Млъкна, наклони глава наляво и завъртя маската надясно, сякаш се опитваше да прочете текста странично.

— Как е написан? — настоятелно попита Лангдън.

Сиена доизчисти маската и я подсуши с друга кърпа. След това я постави пред него, за да могат и двамата да разгледат резултата.

Лангдън се втрещи. Цялата повърхност беше покрита с текст. Поне седемдесет думи. Започваше с „О, нека всеки с разум здрав“ и продължаваше в непрекъснат ред… който се извиваше надолу покрай десния край на маската до долната част, откъдето продължаваше отново нагоре, този път по по-малка дъга.

Пътят на текста зловещо напомняше спиралния път през чистилището до рая. Специалистът по символи у Лангдън моментално различи точната спирала. „Симетрична Архимедова, по часовниковата стрелка“. Освен това той забеляза, че броят на завъртанията от първата дума О до последната точка в центъра е познато число.

Девет.

Затаил дъх, Лангдън бавно завъртя маската и зачете текста, който продължаваше да се извива навътре към центъра.

— Първият стих е дословен цитат от Данте — каза Лангдън. — „0, нека всеки с разум здрав да схване поуката, която тук съм дал под булото на стиховете странни“.

— А останалото? — настоятелно попита Сиена.

Лангдън поклати глава.

— Не мисля. Написано е в подобен стил, но текстът не ми прилича на Данте. А по-скоро на някой, който го имитира.

— Зобрист — прошепна Сиена. — Трябва да е той.

Лангдън кимна. Предположението беше напълно възможно. В края на краищата чрез промяната на Mappa dell'Inferno на Ботичели Зобрист вече беше разкрил склонността си да се заиграва с големите майстори и да изкривява велики произведения на изкуството по начин, отговарящ на интересите му.

— Останалият текст е много странен — каза Лангдън и отново завъртя маската, за да го препрочете. — Говори се за… обезглавяване на коне… изтръгване на костите на слепи. — Премина към края, написан в тесен кръг в самия център на маската, и рязко пое дъх.

— Освен това се споменава за „водите кървавочервени“.

Сиена повдигна вежди.

— Също като твоите видения за среброкосата жена ли?

Лангдън кимна. Продължаваше да гледа озадачено текста.

„Във водите кървавочервени на лагуна, в която не блестят звездите“?

— Виж — прошепна тя, надникна над рамото му и посочи една дума в спиралата. — Споменава се конкретно място.

Погледът на Лангдън откри думата, която беше подминал небрежно при първото прочитане. Това бе името на един от най-забележителните и уникални градове в света. Побиха го тръпки, когато си даде сметка, че именно в този град Данте Алигиери се беше заразил с болестта, която го беше убила.

Венеция.

Известно време Лангдън и Сиена изучаваха мълчаливо загадъчния текст. Стиховете бяха смущаващи, зловещи и трудни за дешифриране. Използването на думите „дож“ и „лагуна“ без никакво съмнение потвърждаваше, че наистина става дума за Венеция — уникален воден град, разположен в стотици свързани лагуни и управляван векове наред от първенец, известен като дож.