Дан Браун - Ад

Бързо свали поглед към балкона и галерията на втория етаж — уединената част, където били допускани жени да гледат кръщенетата — и после надолу към висящия саркофаг на антипапа Йоан XXIII, чието тяло почиваше високо на стената като някакъв пещерен обитател или участник в номера на фокусник, представящ трик с левитиране.

Накрая погледът му се спусна до пищно украсения под, по който според мнозина имаше препратки към астрономическите познания от Средновековието. Очите му проследиха заплетените черни и бели шарки, събиращи се точно в центъра на помещението.

„Ето го“ — помисли си. Знаеше, че стои на същото място, на което е бил кръстен Данте Алигиери през втората половина на тринайсети век.

— „Бих бил поет… връз купела на моето кръщение“ — каза Лангдън и гласът му отекна в празното пространство. — Това е.

Сиена погледна с безпокойство центъра на помещението, накъдето сочеше Лангдън.

— Но… там няма нищо.

— Вече няма — отвърна Лангдън.

В центъра беше останал само голям червеникавокафяв осмоъгълник. Тази необичайно монотонна площ рязко прекъсваше сложната украса на пода и приличаше на голяма закърпена дупка — каквото всъщност и беше.

Лангдън бързо обясни, че първоначално купелът на баптистерия е представлявал голям осмоъгълен басейн, разположен в самия център на помещението. Докато съвременните купели обикновено представляваха издигнати съдове, по-ранните отговаряха по-точно на буквалното значение на думата — „извори“ или „фонтани“, дълбок водоем, в който участникът може да се потопи целият. Лангдън се запита как ли са отеквали писъците на уплашените деца в каменното помещение, докато са ги потапяли в басейна с ледена вода, намирал се някога в центъра.

— Кръщенетата са били студени и плашещи — каза той. — Истински ритуал на посвещаване. Дори опасен. Има сведения, че веднъж Данте скочил във водата, за да спаси давещо се дете. Така или иначе, оригиналният купел е бил покрит някъде през шестнайсети век.

Погледът на Сиена зашари с безпокойство във всички посоки.

— Но ако кръщелния купел на Данте го няма… къде е скрил маската Игнацио?

Лангдън разбираше тревогата ѝ. В просторното помещение имаше предостатъчно места, които можеха да послужат за скривалища — зад колони, статуи, гробници, ниши, при олтара, дори горе.

Въпреки това Лангдън се чувстваше забележително уверен. Обърна се към вратата, през която бяха влезли, и каза:

— Трябва да започнем оттам. — И посочи стената отдясно на Вратите на Рая.

Там, зад декоративна решетка, се издигаше висок шестоъгълен плинт, наподобяващ малък олтар или масичка за служба. Повърхността му беше толкова пищно украсена с релефи, че приличаше на камея от седеф. Върху мраморната основа имаше полиран дървен кръг с диаметър около деветдесет сантиметра.

Сиена последва неуверено Лангдън. Когато изкачиха стъпалата и влязоха зад решетката, се вгледа по-внимателно и рязко си пое дъх, щом осъзна какво представлява това пред нея.

Лангдън се усмихна. „Точно така, не е олтар или маса“. Полираното дърво беше всъщност похлупак, закриващ кухата структура.

— Това купел ли е? — попита тя.

Лангдън кимна.

— Ако Данте трябваше да бъде кръстен днес, това щеше да стане тук. — Без да се бави, той пое дълбоко дъх и изпълнен с трепетно очакване, хвана дървения похлупак.

Повдигна го, внимателно го плъзна от мраморната основа и го остави на пода до купела. След това надникна в широкото шестдесетина сантиметра тъмно пространство.

Преглътна с мъка при зловещата гледка.

Мъртвото лице на Данте Алигиери се взираше към него от сенките.

56.

„Търси и ще намериш“.

Лангдън стоеше наведен над купела и се взираше в бледожълтата смъртна маска, чиято набръчкана физиономия отвръщаше безизразно на погледа му. Гърбавият нос и издадената брадичка не можеха да се сбъркат.

„Данте Алигиери“.

Безжизненото лице беше смущаващо, но същевременно нещо в положението му в купела изглеждаше почти свръхестествено. За момент Лангдън не беше сигурен какво точно вижда.

„Маската да не би… да се рее?“

Наведе се още и се вгледа внимателно. Купелът беше дълбок няколко стъпки и приличаше повече на кладенец, отколкото на плитък басейн; стръмните му стени се спускаха към шестоъгълен леген, пълен с вода. Странно, но маската като че ли беше увиснала в средата на купела… малко над повърхността на водата, сякаш задържана от магия.

Бяха му нужни няколко секунди, докато осъзнае какво причинява илюзията. В средата на купела имаше отвесна колонка, която се издигаше до средата на съда и завършваше с нещо като малък метален поднос точно над водата. Подносът приличаше на декоративен елемент от фонтан и може би служеше за поставяне на бебета върху него, но в момента изпълняваше ролята на пиедестал, върху който лежеше маската на Данте, кацнала на безопасно разстояние над водата.