Дан Браун - Ад

Мъжът с очилата на „Плюм Пари“ и вратовръзката с индийски десен се движеше през тълпата около баптистерия „Сан Джовани“, без да обръща внимание на неспокойните погледи на онези, които забелязваха кървавия му обрив.

Тъкмо бе стигнал бронзовите врати, през които така хитро бяха изчезнали Робърт Лангдън и спътницата му. Дори отвън бе чул глухия звук от залостването от другата страна.

„Няма начин да се влезе оттук“.

Атмосферата на площада бавно се върна към нормалното. Туристите, които допреди малко зяпаха в очакване нагоре, вече започваха да губят интерес. Никой не бе скочил. Всички продължиха предишните си занимания.

Сърбежът го мъчеше. Обривът се влошаваше. И върховете на пръстите му вече бяха подути и кожата им се цепеше. Мъжът пъхна ръце в джобовете си, за да не ги чеше. Гърдите му продължаваха да пулсират, докато обикаляше осмоъгълната сграда в търсене на друг вход.

Когато стигна до ъгъла, усети остра болка по адамовата си ябълка и осъзна, че отново се чеше.

55.

Има поверие, че е физически невъзможно да влезеш в баптистерия „Сан Джовани“ и да не погледнеш нагоре. Въпреки че бе идвал тук много пъти, Лангдън и сега почувства мистичното въздействие на това място и остави погледа си да се плъзне към тавана.

Високо, много високо горе, повърхността на осмоъгълния купол на баптистерия се простираше на повече от двайсет и четири метра от единия край до другия. Таванът проблясваше и трептеше, сякаш бе направен от живи въглени. Полираната кехлибарено-златиста повърхност отразяваше неравномерно разсеяната светлина от повече от един милион плочки смалти — мънички парченца мозайка, изсечени на ръка от подобна на стъкло слюда и подредени в шест концентрични пръстена, в които бяха изобразени библейски сцени.

Естествената светлина добавяше сурова драматичност в горната част на помещението, пронизвайки тъмното пространство през централен окулус, подобен на онзи в Пантеона в Рим, както и през серия високи малки прозорци в дълбоки ниши; светлината проникваше през тях на снопове, които бяха толкова фокусирани и тесни, че изглеждаха почти твърди, като строителни греди, поставени под непрекъснато променящи се ъгли.

Докато пристъпваше със Сиена навътре в помещението, Лангдън се взираше в легендарната мозайка на тавана — подредено в пояси изображение на рая и ада, силно наподобяващо описанието в „Божествена комедия“.

„Данте Алигиери го е видял като дете — помисли си Лангдън. — И е получил вдъхновение свише“.

Погледът му се спря върху централната част от мозайката. Точно над основния олтар се рееше осемметров Христос, съдещ спасените и прокълнатите.

От дясната страна на Исус праведните получаваха в награда вечен живот.

От лявата му страна грешниците биваха пребивани с камъни, печени на шишове и поглъщани от всякакви същества.

Над измъчваните се извисяваше колосална мозайка на Сатаната, изобразен като пъклен човекояден звяр. Лангдън винаги трепваше, когато виждаше тази фигура. Преди повече от седемстотин години тя се бе взирала надолу към младия Данте Алигиери, беше го изпълнила с ужас и бе вдъхновила живото му описание на онова, което дебне в последния кръг на ада.

На плашещата мозайка бе изобразен рогат дявол, поглъщащ човешка фигура, започвайки от главата. Краката на жертвата стърчаха от устата на Сатаната по начин, наподобяващ ритащите крака на заровените наполовина грешници в Злите оврази на Данте.

„Lo 'mperador del doloroso regno“ — помисли си Лангдън, спомняйки си текста на Данте. „Царят на града унил“.

От ушите на Сатаната излизаха две огромни гърчещи се змии, които също поглъщаха грешници и създаваха впечатление, че Сатаната има три глави, точно както го описва Данте в последната песен на „Ад“. Лангдън разрови паметта си и си припомни описанието на автора.

„Щом трите му лица видях… от шест очи влажняха сълзи… Като мъналки три усти душите на три злодея мачкаха без жал“.

Знаеше, че утрояването на злото на Сатаната е пропито със символично значение — така той се намираше в идеално равновесие с тройната слава на Светата Троица.

Докато се взираше в ужасната картина, Лангдън се опитваше Да си представи въздействието на мозайката върху младия Данте, който е посещавал службите в тази църква година след година и всеки път, когато се е молел, е виждал Сатаната да се взира надолу към него. Тази сутрин обаче Лангдън имаше тревожното усещане, че дяволът се взира право в него .