Дан Браун - Ад

Както винаги Консорциумът изпълни своята част от споразумението, без да задава въпроси, и отбиваше опитите на Сински да намери клиента през цялото времетраене на договора.

Почти през цялото.

По-малко от седмица преди договорът да изтече Сински някак си успя да открие Зобрист във Флоренция, пренесе се там и започна да го тормози и преследва, докато той не се самоуби. За първи път в кариерата си Ректора не успя да осигури закрилата, която бе обещал, и това го измъчваше… заедно със странните обстоятелства на смъртта на Зобрист.

Какво, по дяволите, криеше Зобрист?

След кончината му Сински бе взела нещо от сейфа на Зобрист и Консорциумът бе въвлечен в битка със Сински във Флоренция и се опитваше да открие много важна ценност…

Каква обаче?

Ректора погледна инстинктивно към лавицата с книги и дебелия том, даден му преди две седмици от Зобрист.

„Божествена комедия“.

Той взе книгата и я занесе на бюрото си. С несигурни пръсти отвори корицата на първата страница и препрочете посвещението.

Скъпи приятелю, благодаря Ви, че ми помогнахте да намеря пътя.

Признателен Ви е и целият свят.

„Първо — помисли си Ректора, — ние с теб не сме приятели“.

Прочете посвещението още три пъти. След това обърна поглед към червения кръг, с който клиентът му бе оградил утрешната дата.

„Признателен ви е и целият свят“?

Извърна се към прозореца и дълго гледа хоризонта.

Замисли се за видеозаписа и чу гласа на посредника Ноултън от телефонното обаждане по-рано. „Мислех, че може би ще искате да го видите, преди да го качим… съдържанието е доста притеснително“.

Това обаждане още не даваше мира на Ректора. Ноултън беше един от най-добрите му служители и подобна молба никак не му беше присъща. Знаеше много добре, че не бива да пренебрегва протокола.

След като върна „Божествена комедия“ на полицата, Ректора взе бутилката скоч и си наля половин чаша. Трябваше да вземе много тежко решение.

52.

Известният като Църквата на Данте храм „Санта Маргерита деи Черки“ е по-скоро параклис, отколкото църква. Малката едностайна постройка е популярна забележителност сред почитателите на Данте, които я смятат за свято място, свързано с два ключови момента от живота на поета.

Според историците това е църквата, в която на девет години Данте за първи път зърва Беатриче Портинари — жената, в която се влюбва от пръв поглед и за която сърцето му копнее цял живот. За голямо негово нещастие Беатриче се омъжва за друг и умира на крехката възраст двайсет и четири години.

В същата църква години по-късно Данте се жени за Джема Донати, която дори според великия поет и писател Бокачо е била много лош избор на съпруга за Данте. Въпреки че имали деца, двамата демонстрирали много малко привързаност един към друг и след като Данте бил пратен в изгнание, нито един от двамата съпрузи не изгарял от желание да види другия.

Любовта на живота на поета завинаги си остава покойната Беатриче Портинари, която той едва познавал, но въпреки това споменът за нея бил толкова силен, че духът ѝ се превръща в негова муза, която вдъхновява най-великите му произведения.

Прочутата творба на Данте La Vita Nuova* прелива от възхвали на „благословената Беатриче“. Обожанието към нея е дори по-силно в „Божествена комедия“, където тя е не друго, а спасителката, която води Данте през Рая. И в двете произведения поетът копнее за непостижимата дама на сърцето си.

Днес Църквата на Данте се е превърнала в храм на разбитите сърца, страдащи от несподелена любов. Гробът на младата Беатриче е също в тази църква и семплата ѝ надгробна плоча се е превърнала в свято място както за почитателите на Данте, така и за нещастните влюбени.

Лангдън и Сиена вървяха по все по-тесните улици. От време на време някоя кола се опитваше да се промъкне през този лабиринт и караше пешеходците да се прилепват към стените.

— Църквата е зад ъгъла — каза Лангдън, изпълнен с надежда, че някой от туристите вътре ще може да им помогне. Знаеше, че шансовете им да намерят добър самарянин са по-добри, след като Сиена си бе взела перуката и бе върнала сакото на Лангдън и двамата си бяха каквито и преди. Бяха се преобразили от рокер и скинхед… в колежански преподавател и спретната млада жена.

Лангдън с облекчение се върна в старата си кожа.

Докато влизаха в една дори още по-тясна уличка — Виа дел Престо, — Лангдън огледа вратите. Входът към църквата бе труден за намиране, защото самата сграда бе много малка, семпла и притисната между две постройки. Човек можеше да я подмине, без дори да я забележи. Странно, но тази църква се откриваше по-лесно с ушите, отколкото с очите.