Дан Браун - Ад

Сиена го погледна, лицето ѝ бе омекнало.

— Виж, Робърт, не казвам, че Зобрист е прав, че болест, която би изтребила половината свят, е отговорът на пренаселеността. Нито че трябва да спрем да лекуваме болните. Просто казвам, че пътят, по който вървим в момента, може много лесно да ни отведе към унищожение. Населението на земята расте експоненциално в система от ограничено пространство и ограничени ресурси. Краят може да дойде много рязко. Няма постепенно да ни свърши бензинът… ще е по-скоро като падане от скала.

Лангдън въздъхна.

— Като стана въпрос — добави тя и посочи със сериозно изражение вдясно и нагоре, — сигурна съм, че Зобрист е скочил оттам.

Лангдън вдигна очи и видя, че минават покрай строгата каменна фасада на музея Барджело. Зад него се издигаше кулата на абатството. Той се взря във върха на кулата и се зачуди защо Зобрист е решил да скочи. Надяваше се от все сърце да не е защото е извършил нещо ужасно и не е искал да стане свидетел на последствията.

— Критиците на Зобрист — каза Сиена — обичат да отбелязват парадокса, че много от генните технологии, които той е разработил, всъщност удължават живота.

— Което само задълбочава проблема с пренаселеността.

— Точно така. Зобрист веднъж заявява публично, че му се иска да върне духа обратно в бутилката и да изтрие част от приноса си към човешкото дълголетие. Предполагам, че това има идеологически смисъл. Колкото по-дълго живеем, толкова повече ресурси пилеем, за да се грижим за възрастните и болните.

Лангдън кимна.

— Четох, че в САЩ шейсет процента от разходите за здравеопазване отиват за пациенти в последните шест месеца от живота им.

— Истина е. Мозъкът ни казва: това е лудост. Но сърцето нашепва: нека да запазим баба жива колкото може по-дълго.

Лангдън кимна.

— Това е конфликтът между Аполон и Дионсий — прочута дилема в митологията. Вековната битка между разума и сърцето, които рядко искат едно и също.

Лангдън бе чул, че тази митологическа алюзия сега се използва в срещите на Анонимните алкохолици да се опише алкохолик който се взира в пълна чаша. С разума си разбира, че това ще му навреди, но сърцето му копнее за насладата, която може да му донесе. Посланието очевидно е: не се чувствайте самотни, дори боговете са изживявали този конфликт.

— Кой има нужда от агатусия? — прошепна внезапно Сиена.

— Моля?…

Сиена го погледна.

— Най-после си спомних заглавието на есето на Зобрист. Казваше се: „Кой има нужда от агатусия“.

Лангдън никога не бе чувал думата агатусия, но се опита да познае значението ѝ, като се опря на древногръцките думи agathos и thusia.

— Агатусия… би трябвало да означава „добра саможертва“?

— Почти. Всъщност означава „саможертва в името на общото добро“. — Тя млъкна. — Или „благородно самоубийство“.

Лангдън бе чувал този термин — веднъж във връзка с банкрутирал баща, който се самоубил, за да може семейството му да вземе застраховката му „Живот“; и втори път при разказ за разкаял се сериен убиец, който сложил край на живота си от страх, че няма да може да контролира импулса си да убива.

Но най-смразяващият пример, за който се сети, бе от роман от 1967 г. — „Бягството на Логан“, в който се разказва за футуристично общество, в което всеки с радост се съгласява да се самоубие на двайсет и една — като така напълно се наслади на младостта си, без да позволява пренаселеността или старостта да изчерпят ресурсите на планетата. Ако си спомняше правилно, във филмовата версия на „Бягството на Логан“ тази възраст бе увеличена на трийсет, без съмнение в опит филмът да се направи по-поносим за най-масовата публика, която е между осемнайсет и двайсет и пет години.

— Та есето на Зорбист… — каза Лангдън. — Не съм сигурен, че разбирам заглавието. „Кой има нужда от агатусия?“ Да не би да е искал да е саркастичен? Кой има нужда от благородно самоубийство… всички ние!

— Всъщност не. Заглавието е игра на думи.

Лангдън поклати глава, не виждаше играта на думи.

— Кой има нужда от самоубийство — СЗО*, Световната здравна организация. Това е есе, което Зобрист пише срещу директорката на СЗО доктор Елизабет Сински, която е на този пост откакто свят светува и според Зобрист не приема сериозно контрола над пренаселеността. Статията му казва, че СЗО ще е по-добре, ако доктор Сински се самоубие.

— Много състрадателен тип.

— Това са недостатъците да си гений, предполагам. Често изключителните умове, които могат да се фокусират повече от всички останали, го правят за сметка на емоционалната си зрялост.