Дан Браун - Ад

— Non spari! — нареди му Марта. — Non possono scappare. — „Не стреляй! Не могат да избягат!“

Лангдън и Сиена изчезнаха зад ъгъла. Марта знаеше, че е въпрос на секунди да се сблъскат с идващите насам полицаи.

— По-бързо! — подкани го Сиена, докато тичаха по пътя, по който бяха дошли. Надяваше се, че ще успеят да стигнат до главния вход преди да се натъкнат на полицаите, но вече осъзнаваше, че шансовете им клонят към нула.

Лангдън очевидно имаше същите съмнения. Спря без предупреждение на една широка площадка, където се пресичаха много коридори, и каза:

— Няма да можем да се измъкнем от тук.

— Робърт, не можем просто да стоим на едно място!

Лангдън се взираше вляво по къс коридор, който водеше в малка слабо осветена стая. Стените ѝ бяха покрити със старинни карти, а в средата имаше голям железен глобус. Лангдън погледна огромната метална сфера и закима първо бавно, а после и по-енергично.

— Насам — заяви той и се втурна към железния глобус.

Сиена го последва. Що за глупости? Коридорът очевидно водеше още по-навътре в музея, далеч от изхода.

— Робърт? — каза тя задъхано. — Къде отиваме?

— В Армения — отвърна той.

— Какво!?

— В Армения — повтори Лангдън, без да я поглежда. — Довери ми се.

Един етаж по-долу, скрита сред уплашените туристи на балкона на Залата на Петстотинте, Вайента сведе глава, когато екипът на Брюдер мина покрай нея и влезе в музея. Долу звукът от тряскащи се врати отекваше в залата — полицията запечатваше района.

Ако Лангдън наистина бе тук, се беше озовал в капан.

За нещастие същото важеше и за Вайента.

45.

Дървената ламперия и таванът на Залата на географските карти нямаха нищо общо със суровия интериор от камък и гипс в останалата част на Палацо Векио. Помещението първоначално било гардеробна, но сега в него имаше десетки шкафове, в които някога се съхранявали най-ценните богатства на великия херцог.

Стените бяха украсени с географски карти — петдесет и три ръчно рисувани върху кожа карти, изобразяващи света такъв, какъвто са го познавали в средата на шестнайсети век.

Центърът на впечатляващата колекция бе глобусът в средата на стаята. Познатата като Mappa Mundi* двуметрова сфера бе най-големият въртящ се глобус от своето време и се твърдеше, че може да се задвижи почти без усилие, само с докосване на пръста. В днешно време той бе последната спирка за туристите, които бяха обиколили десетките зали и се бяха озовали в това място без изход. Те обикаляха глобуса и се връщаха по пътя, по който бяха дошли.

Лангдън и Сиена влязоха задъхани в Залата на картите. Пред тях се издигаше величественият глобус, но Лангдън дори не го погледна — очите му се стрелнаха към стените.

— Трябва да намерим Армения! — каза той. — Картата на Армения!

Макар и озадачена от думите му, Сиена отиде до дясната стена на залата и започна да търси картата на Армения.

Лангдън незабавно направи същото, само че покрай лявата страна.

Арабия, Испания, Гърция…

Всяка страна бе описана със забележителни подробности, особено като се има предвид, че картите бяха правени преди повече от петстотин години, когато голяма част от света още не е била открита.

Къде беше Армения?

Лангдън се славеше с фотографска памет, но спомените му от обиколката по тайните проходи тук преди няколко години бяха мъгляви, а това до голяма степен се дължеше на втората чаша „Гайа Небиоло“, която бе изпил на обяд, преди да тръгне на въпросната обиколка. Думата „nebbiolo“ много подходящо означаваше „лека мъгла“. Но въпреки това Лангдън ясно си спомни, че тогава в това помещение му показаха карта на Армения, която имаше уникално качество.

„Знам, че е тук“, помисли си той и продължи да търси из безкрайната на пръв поглед сбирка.

— Армения! — заяви Сиена. — Ето я!

Лангдън се втурна към нея и тя му посочи картата на Армения с изражение, което сякаш казваше: „Намерихме Армения. А сега какво?“

Лангдън нямаше време за обяснения. Затова просто се протегна, сграбчи тежката дървена рамка на картата и я дръпна към себе си. Цялата карта се завъртя, а заедно с нея и голяма част от дървената ламперия — и се откри скрит проход.

— Аха — каза Сиена впечатлена. — Значи отиваме в Армения.

И без колебание се мушна в мрачния тунел. Лангдън я последва и затвори вратата зад тях.

Въпреки че спомените му от обиколката на тайните проходи бяха мъгляви, Лангдън ясно помнеше този тунел. Със Сиена току-що бяха влезли в Palazzo Invisibile** — скрития свят, който съществуваше зад стените на Палацо Векио, тайното пространство, достъпно само за властващия херцог и най-близките му хора.