Дан Браун - Ад

Публиката избухна в смях.

— Дантевият „Ад“ изобразява свят на болка и страдание, какъвто дотогава човешкото въображение не е познавало, и творбата му съвсем буквално е моделирала съвременните ни представи за преизподнята. — Робърт замълча за миг. — И повярвайте ми, католическата църква има за какво да благодари на Данте. Неговото произведение векове наред е ужасявало вярващите и несъмнено е утроило броя на богомолците.

Показа следващия слайд.

— И това ни води до причината днес да се съберем тук.

Сега на екрана можеше да се прочете темата на лекцията: „Божественият Данте: символите на ада“.

— Дантевият „Ад“ е свят толкова богат на символика и иконография, че често му посвещавам цял семестриален курс. И днес реших, че най-добрият начин да разкрием символите на ада е да влезем рамо до рамо с автора… през адската порта.

Отиде до края на сцената и плъзна поглед по публиката.

— Ако ще ходим на разходка в преизподнята, убедено ви съветвам да използваме карта. А не съществува по-подробна и точна карта на Дантевия ад от онази, която е нарисувал Сандро Ботичели.

Той натисна бутона на дистанционното и пред зрителите се появи страховитата „La mappa dell'Inferno“. Неколцина от публиката простенаха, докато гледаха различните ужаси във фуниевидната подземна пещера.

— За разлика от други художници, Ботичели пресъздава текста на Данте изключително точно. Всъщност той прекарал толкова време в четене на творбата, че според великия историк на изкуството Джорджо Вазари неговото вманиачаване довело до „сериозни разстройства в живота му“. Ботичели нарисувал още над двайсет платна, свързани с Данте, но тази карта е най-прочутата му картина.

Лангдън се обърна и посочи горния ляв ъгъл на Картата.

— Нашето пътешествие ще започне над земята, където можете да видите облечения в червено Данте и неговия водач Вергилий пред адската порта. Оттам ще се спуснем надолу през деветте кръга на ада и накрая ще се изправим лице в лице с…

Той бързо превключи следващия слайд — огромно увеличение на Сатаната, изобразен от Ботичели на същата тази картина, ужасяващ триглав Луцифер, поглъщащ трима души, по един във всяка уста.

В залата се разнесе ахване.

— Един поглед към очакващите ни атракции — съобщи професорът. — Тазвечерното ни пътешествие ще завърши с този страховит образ. Това е деветият кръг на ада, където живее самият дявол. Само че… — Лангдън направи пауза. — Пътят дотам е само половината от забавлението, затова хайде да се върнем малко назад… при адската порта, откъдето ще започне нашето пътешествие.

Той показа нов слайд — литография на Гюстав Доре, изобразяваща мрачен, напомнящ на тунел вход в скала.

Надписът над него гласеше: НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.

— Е… — усмихна се Лангдън. — Ще влезем ли?

Някъде високо изсвириха гуми и публиката се изпари. Той усети, че полита напред, и се блъсна в гърба на Сиена, която беше ударила спирачки насред Виале Макиавели.

Зави му се свят. Все още мислеше за извисилата се пред него адска порта. Тръсна глава и се огледа.

— Какво става?

Сиена посочи напред. Бяха на триста метра от Порта Романа — древния каменен вход на стара Флоренция.

— Имаме проблем, Робърт.

19.

Агент Брюдер се опитваше да се ориентира в онова, което виждаше в скромното апартаментче. „Кой живее тука, по дяволите?“ Мебелировката беше оскъдна и разнородна като в студентско общежитие.

— Агент Брюдер? — повика го от съседната стая един от хората му. — Елате да видите нещо.

Докато вървеше натам, той се зачуди дали местната полиция вече е задържала Лангдън. Предпочиташе да се справят с кризисната ситуация със собствени средства, ала бягството на професора не им оставяше друг избор, освен да се обърнат към италианските власти и да поставят блокади из града. Маневреният мотопед лесно щеше да им избяга из лабиринта на флорентинските улички — тежките поликарбонатни прозорци и здравите непробиваеми гуми на неговите ванове ги правеха надеждни, но тромави. Италианските полицаи нямаха репутация на особено отзивчиви, ала организацията на Брюдер се ползваше с огромно влияние — полиция, консулства, посолства. „Когато поискаме нещо, никой не смее да ни откаже“.

Влезе в малкия кабинет. Неговият човек стоеше над отворен лаптоп и пишеше на клавиатурата. Беше с латексови ръкавици.

— Лангдън е използвал този компютър — каза агентът. — Оттук е влязъл в имейла си и е търсил нещо в интернет. Файловете още са тук.