Дан Браун - Ад

„Това не може да е заради нас“, помисли Лангдън. Или пък можеше?

Потен колоездач се откъсна от колоната и се приближи към тях по Виале Макиавели. Беше приведен над бегача и голите му крака натискаха енергично педалите. Сиена му подвикна:

— Cos' е successo?*

— Е chi lo sa!** — извика ѝ той в отговор. Изглеждаше загрижен. — Карабинери. — И отпраши покрай тях, нетърпелив да се махне.

Сиена се обърна към Лангдън и се намръщи.

— Блокаж на пътя. Военна полиция.

Зад тях в далечината завиха сирени и Сиена се извърна на седалката и се взря по Виале Макиавели. Лицето ѝ бе станало маска на страха.

„Приклещени сме“, помисли Лангдън и се огледа да намери изход, през който да се измъкнат — пресечка, парк, алея, — но видя само частни жилища вляво и висока каменна стена вдясно.

Сирените се приближаваха.

— Натам — каза Лангдън и посочи един изоставен строеж на трийсетина метра пред тях, където преносима бетонобъркачка предлагаше някакво последно убежище.

Сиена се качи на тротоара и подкара към площадката. Чак когато спря зад нея, осъзнаха, че тя едва ги скрива.

— Насам — каза Сиена и се втурна към малка кабинка за инструменти, сгушена в храстите до каменната стена.

Докато се приближаваха, Лангдън осъзна, че не е кабинка за инструменти. Беше химическа тоалетна.

Стигнаха до отходното място на строителите и чуха приближаващите се зад тях полицейски коли. Сиена натисна дръжката на вратата, но тя не помръдна. Беше заключена. Лангдън сграбчи Сиена за ръката и я издърпа зад кабинката, в тясното пространство между нея и каменната стена. Едва се сместиха там. Вонеше ужасно.

Лангдън се мушна след нея точно когато пред очите му се показа черно лъскаво субару с надпис „Карабинери“. Колата мина бавно покрай тях. „Италианската военна полиция е невероятна“, помисли Лангдън. Зачуди се дали карабинерите имат заповед да стрелят на месо.

— Някой много сериозно си е наумил да ни открие — прошепна Сиена. — И някак си е успял.

— Джипиес? — зачуди се Лангдън. — Може би проекторът има проследяващо устройство.

Сиена поклати глава.

— Повярвай ми, ако това нещо е проследимо, полицията вече щеше да ни е сгащила.

Лангдън се опита да се намести по-удобно в тясното пространство. Оказа се лице в лице с колаж от елегантно изрисувани графити на гърба на химическата тоалетна.

Типично за италианците.

Повечето американски химически тоалетни бяха изрисувани с инфантилни карикатури, които бегло напомняха огромни женски гърди и пениси. Графитите на тази обаче бяха като извадени от скицника на студент по изобразително изкуство — човешко око, изкусно нарисувана ръка, мъжки профил и фантасмагоричен дракон.

— Не навсякъде из Италия графитите са толкова красиви — каза Сиена, която очевидно бе прочела мислите му. — Просто от другата страна на стената е Флорентинският институт по изобразително изкуство.

Сякаш за да потвърдят думите ѝ, се появиха неколцина студенти с папки под мишница. Бъбреха си, палеха цигари и се чудеха на полицейската блокада при Порта Романа.

Лангдън и Сиена се снишиха още повече, за да не ги видят студентите, и точно тогава на Лангдън най-неочаквано му хрумна любопитна мисъл.

Погребаните надолу с главата грешници с крака във въздуха.

Може би беше заради миризмата на човешки изпражнения или заради голите крака на колоездача, приведен над кормилото на бегача си, но какъвто ѝ де бе стимулът, Лангдън се пренесе в гнилата атмосфера на Проклетите ями*** при голите крака, щръкнали от пръстта.

— Сиена, в нашата версия на Картата стърчащите крака бяха в десетата яма, нали? Най-ниската в осмия кръг?

Тя го изгледа озадачено: сега изобщо не му бе времето на този въпрос.

— Да, на дъното.

За част от секундата Лангдън се пренесе обратно във Виена, докато четеше лекцията си. Стоеше на подиума, само мигове го деляха от грандиозния финал, току-що бе показал на публиката гравюрата на Доре, изобразяваща Герион — крилатото чудовище с отровна жилеща опашка, което живее точно над Осмия кръг на ада…

— Преди да се срещнем със Сатаната — заяви Лангдън и дълбокият му глас отекна пред високоговорителите — трябва да минем през десетте ями на Малеболдже, Осмия кръг на ада, в който са наказани да страдат измамниците, виновни за извършване на умишлено зло.

Прожектира диапозитиви, на които се виждаха подробности от Малеболдже, и преведе аудиторията през ямите една по една.

— От горе надолу се намират: съблазнителите, шибани с камшици от демони… ласкателите, плувнали в човешки екскременти… църковните печалбари, погребани наполовина с главите надолу и крака във въздуха… магьосниците с извъртени назад глави… корумпираните управници във врящ катран… лицемерите, облечени в тежки оловни наметала… крадците, хапани от змии… коварните съветници, погълнати от огън… подстрекателите на раздори, разсичани от демони… и накрая лъжците, разядени до неузнаваемост от болести.