Дан Браун - Ад

— Тук уникалното лице на Данте отново е обрамчено от червеното му cappuccio, но в този случай Ботичели е добавил лавров венец като знак на неговата изключителност в поетичното изкуство — традиционен символ, възникнал в Древна Гърция и използван до ден днешен в церемонии за удостояване на поети и Нобелови лауреати.

Бързо показа още няколко изображения, които представяха великия флорентинец с червената шапка, туниката, лавровия венец и гърбавия нос.

— И за да допълним представата ви за Данте, ето една статуя от Пиаца ди Санта Кроче… и, разбира се, прочутата фреска в Баргело, приписвана на Джото.

Професорът остави слайда с фреската на Джото на екрана и отиде в средата на сцената.

— Както несъмнено ви е известно, Данте е най-известен със своя величествен литературен шедьовър „Божествена комедия“, невероятно жив разказ за спускането на твореца в ада, минаването му през чистилището и накрая изкачването му в рая, за да се срещне с Бог. От съвременна гледна точка, в „Божествена комедия“ няма нищо комично. Нарича се „комедия“ по съвсем друга причина. През четиринайсети век италианската литература по дефиниция се е разделяла на две категории: трагедия, представляваща висшата литература и написана на официален италиански, и комедия, представляваща нисшата литература, написана на разговорен език и насочена към обикновените хора.

Лангдън превключи на знаменитото платно на Микелино, изобразяващо Данте пред стените на Флоренция с „Божествена комедия“ в ръка. Терасираната планина на чистилището се издигаше на заден план над портата на ада. Днес картината висеше във флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“, по-известна като Il Duomo.

— Както сигурно се досещате от заглавието ѝ, „Божествена комедия“ е написана на разговорен език, на езика на народа — продължи Робърт. — Въпреки това тя блестящо съчетава религия, история, политика, философия и социален анализ в пъстра картина, която едновременно демонстрира дълбока ерудиция и изключителна достъпност за масите. Творбата се превръща в такъв стълб на италианската култура, че на художествения стил на Данте се приписва самото формиране на съвременния италиански език.

Лангдън направи драматична пауза, после прошепна:

— Приятели, всяка оценка за влиянието на неговата творба ще е подценяване. Може би с едно-единствено изключение, Светото писание, в цялата история няма друго произведение на литературата, изобразителното изкуство или музиката, вдъхновило толкова подражания, вариации и анализи, колкото „Божествена комедия“.

След като изброи множество прочути композитори, художници и писатели, използвали поемата на Данте като основа на свои творби, професорът обходи аудиторията с поглед.

— Кажете, има ли сред вас писатели?

Вдигнаха се почти една трета от ръцете. Той се смая. „Леле-мале, това или е най-престижната публика на света, или публикуването в интернет наистина започва да придобива популярност“.

— Е, както знаят всички писатели, за тях няма по-важно нещо от онези кратки рекламни фрази върху корицата на книгата, написани от известна личност и целящи да убедят хората да си я купят. През Средновековието също е имало такива. И за Данте са написани доста.

Лангдън смени слайда.

— Какво ще кажете да имате ей такова нещо на корицата на своята книга?

Че на света от него по-велик не е живял.

— Микеланджело

В залата се разнесе изненадано шушукане.

— Да — каза Лангдън. — Това е същият онзи Микеланджело, когото всички вие познавате от Сикстинската капела и Давид. Освен че е изключителен художник и скулптор, той е невероятен поет. Издал е близо триста стихотворения, едно от които е озаглавено „Данте“ и е посветено на човека, чиито мрачни видения за ада са вдъхновили „Страшния съд“ на Микеланджело. И ако не ми вярвате, прочетете третата песен от Дантевия „Ад“, а после идете в Сикстинската капела. Точно над олтара ще видите ето този познат образ.

Той натисна бутона на дистанционното и на екрана се появи страховит детайл с мускулест звяр, замахващ с гигантско весло към тълпа присвиващи се хора.

— Това е Дантевият лодкар на ада, Харон, който бие своите бавещи се пътници с гребло.

Показа друг слайд, също с детайл от Микеланджеловия „Страшен съд“ — разпнат мъж.

— Това е вугеецът Аман, който според Светото писание бил обесен. В поемата на Данте обаче го разпват. Както виждате, Микеланджело е предпочел версията на Данте пред Библията. — Робърт се усмихна широко и сниши глас: — Да не вземете да кажете на папата!