Дан Браун - Ад

Ще се простиш със своите желания;

с най-скъпото; ей първата стрела

от лъка на горчивото изгнание.

Спомнил си тези стихове от седемнайсетата песен на „Рай“, Лангдън погледна надясно отвъд река Арно към далечните кули на стара Флоренция.

Представи си плана на стария град — гъмжило от туристи и задръствания по тесните улици около прочутата катедрала, музеите, църквите и търговските квартали. Предположи, че ако зарежат триколката, със Сиена бързо ще потънат в човешката навалица.

— Трябва да идем в стария град — заяви Робърт. — Ако изобщо съществуват, отговорите би трябвало да са там. Стара Флоренция е целият свят на Данте.

Тя кимна в знак на съгласие и извика през рамо:

— Там ще е и по-безопасно — има много места, където да се скрием. Ще се насоча към Порта Романа и оттам ще пресечем реката.

„Реката“ — с трепет си помисли Лангдън. Пътуването на Данте в ада също започваше с пресичане на река.

Сиена увеличи скоростта и градският пейзаж се понесе покрай тях като в мъгла. Робърт мислено запрехвърля образите на ада, мъртвите и умиращите, десетте оврага в Malebolge с чумния лечител и странната дума CATROVACER. Представи си надписа в долния край на La mappa, „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“, и се зачуди дали мрачният израз може да е цитат от Данте.

„Не се сещам за такъв“.

Той отлично познаваше „Божествена комедия“ и като виден историк на изкуството и специалист по иконография, понякога го молеха да тълкува безкрайния низ от символи, населяващи Дантевия свят. Случайно или не, преди две години беше чел публична лекция за тази вечна творба: „Божественият Данте: символите на ада“.

Данте Алигиери се бе превърнал в един от култовите образи в историята. Из целия свят съществуваха дружества на негови почитатели. Първото такова общество в Америка беше основано през 1881-ва в Кеймбридж, щата Масачузетс, от Хенри Уърдзуърт Лонгфелоу. Именно на прочутия поет от Нова Англия принадлежеше първият американски превод на „Божествена комедия“, който си оставаше сред най-харесваните и широко четени и до днес.

Като виден изследовател на Данте, бяха поканили Лангдън да говори пред едно от най-старите Дантеви дружества в света — Società Dante Alighieri във Виена. Събитието щеше да се състои във Виенската академия на науките. Основният му спонсор, богат учен и член на дружеството, беше успял да осигури големия салон на Академията — зала с две хиляди места.

Организаторът на събитието посрещна Лангдън на входа и го въведе вътре. Докато пресичаха фоайето, Робърт не можеше да не забележи шест думи, написани с грамадни букви на задната стена: „АМИ АКО БОГ Е БИЛ СБЪРКАЛ?“

— Лукас Троберг — прошепна му неговият домакин. — Последната ни художествена инсталация. Какво мислите?

Лангдън впери очи в огромния текст. Колебаеше се как да отговори.

— Ъъъ… работата му е мащабна, обаче граматиката му куца.

Онзи го погледна объркано. Робърт се надяваше, че аудиторията ще го разбере по-добре.

Когато накрая се качи на сцената, получи възторжени аплодисменти от изправилата се на крака публика.

— Meine Damen und Herren — изкънтя гласът му от тонколоните.

— Willkommen, bienvenue, welcome.

Прочутата реплика от „Кабаре“ предизвика оценяващ смях в залата.

— Съобщиха ми, че тази вечер публиката не се състои само от членове на Дантевото дружество, а и от гостуващи учени и студенти, които може би за пръв път се срещат с Данте. Именно за тези от вас, които са били прекалено заети с учене, за да четат средновековна италианска поезия, реших да започна с кратък обзор върху Данте — неговия живот и дело, както и защо се смята за една от личностите, оказали най-голямо влияние в цялата история.

Още ръкопляскания.

С помощта на миниатюрното дистанционно управление Лангдън показа серия изображения на Данте, като започна с нарисувания от Андреа дел Кастаньо портрет на поета в цял ръст, изправен пред отворена врата с философски том в ръка.

— Данте Алигиери — премина към същинската част на лекцията си професорът. — Този флорентински поет и философ е живял от хиляда двеста шейсет и пета до хиляда триста двайсет и първа година. На този портрет, както и на почти всички негови картини, той носи на главата си червено cappuccio — плътно прилепваща шапка с наушници, която, наред с алената му туника, се е превърнала в негова запазена марка.

Лангдън превключи на портрета от Ботичели в галерия „Уфици“, който подчертаваше най-характерните особености на поета — тежка челюст и гърбав нос.