Дан Браун - Ад

— Докога? — подкани го Ректора.

Зеленоокият рязко се изправи, мина зад бюрото, грабна червен маркер и с бясно движение огради една дата на личния настолен календар на Ректора.

— Дотогава.

Домакинът му стисна зъби и въздъхна, преглъщайки неудоволствието си от наглостта на клиента.

— Ясно. Няма да правя нищо до оградената дата, на която предметът от трезора, какъвто и да е той, ще бъде доставен на среброкосата жена. Имате думата ми. — Той преброи оставащото време.

— Ще изпълня желанието ви точно след четиринайсет дни.

— И нито ден по-рано! — трескаво го предупреди мъжът.

— Ясно — повтори Ректора. — Нито ден по-рано.

Взе плика, прибра го в досието и записа необходимото, за да е сигурно, че желанието на клиента ще бъде изпълнено дословно. Гостът му не беше обяснил какъв предмет съхранява в трезора и Ректора всъщност предпочиташе да не знае. Безпристрастието представляваше крайъгълен камък на тяхната философия. „Осигурявай услуги. Не задавай въпроси. Не издавай присъди“.

Раменете на мъжа се поотпуснаха и той тежко въздъхна.

— Благодаря.

— Нещо друго? — попита Ректора. Нямаше търпение да се отърве от своя преобразен клиент.

— Да, всъщност има още нещо. — Той бръкна в джоба си и извади малка яркочервена флашка. — Тук има един видеофайл. — Зеленоокият остави флашката на бюрото. — Искам да го разпратите до световните медии.

Ректора любопитно се вторачи в него. Консорциумът често разпространяваше информация до медиите от името на клиентите си, но все пак нещо в желанието на този човек го смущаваше.

— На същия ден ли? — Той посочи оградената дата.

— Точно на същия ден — потвърди клиентът. — Нито минута по-рано.

— Ясно. — Ректора написа съответното указание към флашката. — Това ли е всичко? — И се изправи в опит да сложи край на срещата.

Клиентът му продължаваше да седи.

— Не. Само още нещо.

Създателят на Консорциума седна.

Зелените очи на мъжа блестяха почти като на животно.

— Скоро след като разпространите видеозаписа, аз ще стана много известен.

„Та ти и без това си известен!“ — помисли си Ректора, като имаше предвид изключителните му постижения.

— И вие ще заслужите част от славата — прибави онзи. — Услугите, които ми осигурихте, ми позволиха да създам шедьовър… творба, която ще промени света. Можете да се гордеете със своя принос.

— Какъвто и да е шедьовърът, радвам се, че разполагахте с условията да го създадете — с растящо нетърпение отвърна Ректора.

— В знак на благодарност съм ви донесъл един прощален подарък. — Мърлявият мъж бръкна в чантата си. — Книга.

Ректора се зачуди дали тази книга е тайното произведение, върху което клиентът му е работил през цялото това време.

— Вие ли сте авторът ѝ?

— Не. — Гостът му остави тежкия том на бюрото. — Напротив… тя е написана за мен.

Озадачен, Ректора погледна книгата. „И той си мисли, че е написана за него?!“ Това беше литературна класика… създадена през XIV век.

— Прочетете я. — Клиентът се усмихна зловещо. — Тя ще ви помогне да разберете онова, което съм направил.

И с тези думи неочаквано се изправи, сбогува се и си тръгна.

През прозореца на кабинета си Ректора проследи с поглед хеликоптера, който се издигна от палубата и се насочи към италианския бряг.

После отново насочи вниманието си към големия том върху бюрото. Неуверено разтвори кожената корица и обърна на началото. Написана с големи калиграфски букви, встъпителната строфа заемаше цялата първа страница.

АД

На попрището жизнено в средата

сред мрачни дебри сам се озовах,

че пътя прав загубих в тъмнината.

На срещуположната страница клиентът му беше надписал подаръка си:

Скъпи приятелю, благодаря Ви, че ми помогнахте да намеря пътя.

Признателен Ви е и целият свят.

Нямаше представа какво означава това, но му стигаше. Ректора затвори книгата и я постави на лавицата. Слава богу, служебните му отношения с тази странна личност скоро щяха да приключат. „Още четиринайсет дни“ — помисли си той, вперил поглед в оградената с грозно надраскан червен кръг дата в личния му календар.

През следващите дни Ректора се измъчваше от необичайна нервност. Онзи човек явно беше превъртял. Ала въпреки интуитивните опасения на ръководителя на Консорциума времето изтече без инциденти.

Точно преди оградената дата обаче във Флоренция се разигра светкавична поредица от гибелни събития. Ректора се опита да овладее кризата, но положението скоро излезе извън контрол. Кулминацията настъпи с шеметното качване на клиента в кулата на Бадия.