Дан Браун - Ад

Озадачена, тя отиде до прозореца и надникна навън.

Долу беше спрял необозначен черен ван и от него изскачаха мъже с черни униформи с кръгли зелени медальони на лявото рамо. Бяха въоръжени с автомати и се движеха с яростна военна ефикасност. Четирима без колебание се втурнаха към входа на блока.

Кръвта на Сиена се вледени.

— Робърт! — извика тя. — Не знам кои са тези хора, но са ни открили!

Агент Кристоф Брюдер крещеше заповеди на хората си, които тичешком влизаха в сградата. Беше огромен здравеняк с хладнокръвно чувство за дълг и уважение към старшите в йерархията, останало му от годините военна служба. Знаеше задачата си, знаеше и какво е заложено.

Организацията, в която работеше, се състоеше от много отдели, но този на Брюдер — Групата за наблюдение и бързо реагиране — се използваше само в кризисни ситуации.

Докато хората му изчезваха във входа на блока, той застана на пост до вратата, извади телефона си и се свърза с командващия операцията.

— Тук Брюдер — докладва агентът. — Успяхме да открием Лангдън по айпи адреса на компютъра му. В момента хората ми влизат в сградата. Ще ви съобщя, когато го заловим.

Спотаена на покривната тераса на „Пенсионе ла Фиорентина“ високо над Брюдер, Вайента ужасено и смаяно наблюдаваше агентите, потъващи във входа на блока.

„Какво правят тук ТЕ, по дяволите?!“

Внезапно проумяла страшните последици от снощния си провал, тя прокара пръсти през пънкарската си прическа. Един-единствен изгукал гълъб — и всичко беше излязло извън контрол. Една елементарна наглед задача… сега се превръщаше в оживял кошмар.

„Щом НБР е тук, с мене е свършено“.

Отчаяно измъкна своята Сектра Тайгър Екс Ес и набра номера на Ректора.

— Господине — запелтечи Вайента. — Тук са хората от НБР! Агентите на Брюдер атакуват отсрещния блок!

Зачака отговор, ала по линията се чуваха само остри изщраквания. После един електронен глас съобщи безизразно:

— Стартиране на протокол за изключване.

Тя отпусна телефона и погледна дисплея тъкмо навреме, за да го види как угасва.

Пребледня и се насили да приеме случващото се. Консорциумът прекъсваше всякакъв контакт с нея.

Край на връзката. Край на работата.

„Изключена съм“.

Смайването ѝ продължи само миг.

После я обзе страх.

16.

— Бързо, Робърт! — подкани го Сиена. — Ела с мен!

Докато тичаше след нея в коридора на блока, Лангдън не можеше да се отърве от мрачните образи на Дантевата преизподня. До този момент Сиена Брукс с дистанцирано хладнокръвие се справяше с невероятното напрежение, ала сега спокойното ѝ поведение се бе сменило с емоция, каквато Робърт за пръв път виждаше в нея — истински страх.

Тя се втурна покрай асансьора, който вече се спускаше, несъмнено повикан от нахълталите във фоайето мъже, стигна до дъното на коридора и изскочи на стълбищната площадка.

Лангдън я следваше по петите, като се пързаляше на гладките подметки на взетите назаем мокасини. Малкият проектор подскачаше в джоба на марковия му костюм и се блъскаше в гърдите му. В ума му се появиха странните букви от осмия кръг на ада: CATROVACER. Представи си маската на чумния лечител и злокобния надпис: „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Опита се да свърже отделните елементи, ала не му хрумна нищо.

Най-после стигнаха площадката и спряха. Сиена напрегнато се вслуша. По стълбището под тях кънтяха стъпки.

— Има ли друг изход? — прошепна професорът.

— Насам — нервно отвърна тя.

Днес вече веднъж го беше спасила и тъй като нямаше друг избор, освен да ѝ се довери, Лангдън дълбоко си пое дъх и се затича надолу по стълбището след нея.

На долната площадка приближаващите се стъпки вече се чуваха съвсем ясно — един-два етажа под тях.

„Защо Сиена тича право към тях?“

Преди да успее да отвори уста, младата жена го хвана за ръка и го затегли по дългия пуст коридор със заключени врати.

„Тук няма къде да се скрием!“

Сиена натисна един електрически ключ и светнаха няколко крушки. Тежките стъпки бяха съвсем близо и Лангдън очакваше нападателите им всеки момент да се появят от стълбището.

— Дай ми сакото си — прошепна лекарката и след като го взе, накара Робърт да клекне зад нея и да притисне гръб към една вдадена в стената врата. — Не мърдай.

„Какво прави? Веднага ще я видят!“

Войниците изскочиха на площадката и се затичаха нагоре, но се заковаха на място, щом забелязаха Сиена в сумрачния коридор.