Дан Браун - Ад

Тя намери удобно и скрито място на покрива, от което се разкриваше гледка към целия район, после бавно плъзна поглед по отсрещния блок.

„Вие сте на ход, господин Лангдън“.

По същото време Ректора излезе на махагоновата палуба на „Mendacium“ и дълбоко си пое дъх, наслаждавайки се на соления въздух на Адриатика. От години смяташе този кораб за свой дом, ала сега събитията във Флоренция застрашаваха да разрушат всичко, създадено от него.

Неговата агентка Вайента беше изложила всичко на опасност и въпреки че след края на операцията я очакваше разследване, в момента Ректора още имаше нужда от нея.

„Дано да овладее тая каша, по дяволите!“

Чу зад себе си забързани стъпки, обърна се и видя, че една от неговите анализаторки се приближава тичешком.

— Господине! — задъхано каза жената. — Получихме нова информация. — Гласът ѝ разсече утринния въздух с необичайна напрегнатост. — Робърт Лангдън явно току-що е влязъл в харвардския си имейл от публичен айпи адрес. — Погледна шефа си в очите. — Вече можем да определим точното му местонахождение.

Ректора се смая, че някой може да прояви такава глупост. „Това променя всичко“. Той сплете пръсти и замислено погледна към брега.

— Известно ли ни е местонахождението на групата за наблюдение и бързо реагиране?

— Да. На три и половина километра от местонахождението на Лангдън.

На Ректора не му трябваше много време, за да вземе решение.

15.

— Inferno di Dante — хипнотизирано промълви Сиена и пристъпи по-близо към мрачното изображение на преизподнята, прожектирано на кухненската стена.

„Дантевото виждане за ада — помисли Лангдън. — Представено в цвят“.

Възхваляван като една от най-великите творби в световната литература, „Ад“ е първата от трите части, съставляващи „Божествена комедия“ на Данте Алигиери — епическа поема от 14233 стиха, описваща ужасяващото спускане на автора в преизподнята, пътуването му през чистилището и накрая пристигането му в рая. Една от трите части на „Божествена комедия“ — „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“, — „Ад“ определено се чете и помни най-широко.

Написаният от Данте Алигиери в началото на XIV век „Ад“ буквално променя средновековните представи за вечните мъки. Идеята за ада никога дотогава не била обсебвала масите толкова дълбоко. Творбата на Данте светкавично превърнала абстрактното виждане за преизподнята в ясна и ужасяваща картина — внушителна, осезаема и незабравима. Нищо чудно, че след издаването на поемата в католическата църква се влял мощен поток от ужасени грешници, стремящи се да избегнат актуализираната от твореца версия на ада.

Страховитата Дантева представа за ада беше изобразена от Ботичели като подземна фуния от страдание — окаян подземен пейзаж с огньове, сяра, нечистотии, чудовища и самият Сатана, чакащ в центъра. Ямата имаше девет равнища, деветте кръга на ада, в които се пращат грешниците съобразно с тежестта на греха им. В горния край вечни вихри брулеха похотливите или „сластолюбците“, символ на тяхната неспособност да овладеят желанията си. Под тях чревоугодниците бяха принуждавани да лежат по очи в отвратителни фекалии и устите им се пълнеха с резултата от тяхната лакомия. Още по-дълбоко бяха еретиците , затворени в пламтящи ковчези и обречени на вечен огън. И така нататък… колкото по-надолу се спускаше човек, толкова по-ужасно ставаше.

През седемте века след нейното издаване тази вечна творба е вдъхновявала преводи и претворявания от едни от най-великите умове в историята. Лонгфелоу, Чосър, Маркс, Милтън, Балзак, Борхес и дори няколко папи са писали съчинения, основаващи се на Дантевия „Ад“. Монтеверди, Лист, Вагнер, Чайковски и Пучини са композирали музикални произведения на същата основа, както и една от любимите съвременни изпълнителки на Лангдън — Лорийна Маккенит. Дори модерният свят на видеоигри и приложения за айпад не страдаше от дефицит на софтуер, свързан по някакъв начин с Данте.

Лангдън държеше да сподели със студентите си богатата и ярка символика на Дантевата фантазия и понякога четеше курс за повтарящите се образи, както в „Ад“, така и във вдъхновените от него през вековете произведения.

— Робърт! — Сиена се приближи още повече до проекцията на стената. — Виж тук! — И посочи участъка в долния край на фуниевидния ад.

Наричаха това място „malebolge“, което на италиански означаваше „злите оврази“. Това беше осмият и предпоследен кръг на ада, разделен на десет оврага, всеки за различен вид измама.